През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града.
През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий основава Търновската книжовна школа, разтваря врати един от първите извънстолични университети. Освен хуманитарни дисциплини, Висшият педагогически институт “Кирил и Методий”, както се нарича той по онова време, предлага обучение и по изобразителни изкуства.
Това, което мога да откроя при създаването на Факултета по изобразително изкуство, са неговите първооснователи, положили основите на нова българска художествена школа – разказва деканът доц. Борис Желев. – Във Велико Търново идват проф. Никола Кожухаров, проф. Васил Станилов, проф. Васил Захариев, както и младите асистенти, току-що завършили Художествената академия, Александър Терзиев, Никола Гелов, Иван Маринов, Спиридон Борисов, Никола Хаджитанев. А десет години по-късно някои от възпитаниците ни остават вече като преподаватели.
През над половинвековната си история факултетът е обучил повече от три хиляди възпитаници – учители по изобразително изкуство, директори на художествени галерии, преподаватели в Националната художествена академия и други университети. А днес предлага осъвременено обучение в специалности като “Живопис”, “Графика”, “Скулптура”, “Стенопис”, “Рисуване и интермедия”, “Графичен дизайн и визуални комуникации”. Но тъй като през XXI век светът е отворен, възпитаниците на факултета прекарват част от обучението си в европейски университети по програмата “Еразъм плюс”, а студенти предимно от Испания, Франция, Полша на свой ред идват във Великотърновския университет.
Освен че усъвършенстват художествените си умения в ателиетата на университета, студентите участват и в живота на града, допринасяйки за неговата естетика и промяна на архитектурната среда. Например те преобразяват визията на общинския пазар, разкрасяват фасадите на сгради, превръщат парковете в арт пространства.
Нещата, които проектират нашите студенти, не са само илюзорни и имагинерни проекти, а повечето от тях се реализират – казва заместник деканът доц. Владимир Аврамов. – В централното фоайе на един от корпусите ни украсихме всяка стълбищна площадка с мащабни мозаечни пана, а светлия отвор оформихме с витраж. В самия град също имаме няколко мозаечни пана върху фасадите на училища, както и на детската градина край стадиона. В сграда извън пределите на Велико Търново пък оформихме училищен коридор с общ стенописен проект на цял випуск.
По презумпция стенописи се работят в колектив, така че възможността младите живописци да се трудят рамо до рамо беше част и от образователния процес.
Съвсем скоро ни предстои естетизиране на обновеното основно училище в близкия град Горна Оряховица. Готови сме и с идейните концепции за оформяне на централното фоайе на театъра с прилежащите му крила. Тук е мястото да откроя и личната творческа дейност на нашия докторант Пламен Кондов, който изработи витражите на катедралата в Ловеч.
На 6 декември – по традиция в навечерието на студентския празник, се състоя годишната изложба на отличилите се възпитаници, по време на която бяха раздадени награди и дипломите на завършилите студенти. Според декана задачата пред факултета е да предаде на всеки от тях верен естетически критерий, за да се осъществи като творец. А по повод 8 декември той им пожела да намерят своето място под слънцето, да бъдат здрави и жизнерадостни, защото работата така или иначе няма да избяга – нито на тях, нито на преподавателите им.
Снимки: личен архив
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..