В дните около празниците в края на годината телевизиите запълват програмите си с романтични филми за щастливи семейства, вдъхновени от коледния дух и любовта в най-висшата ѝ форма. Сред усмивки и благопожелания от малкия екран валят реклами за подаръци и празнични намаления. А зад фасадата на украсените витринии суетнята около покупките, сред студа, се крие бедността, другото лице на празника. То ни моли да отворим сърцата си и за тях – изоставените, бездомните, семействата в недоимък и да се опитаме да сгреем сърцата им с внимание, да облекчим болката им, да ги приемем в дома си.

А тези, които най-много се нуждаят от топлина и семеен уют, са децата, които по различни причини не могат да живеят с биологичното си семейство. Именно за тях е създадена т. нар. приемна грижа*, която да запълни за определен период от време липсата на семейна среда:

Целта на приемната грижа е да даде шанс на детето да се изгради като личност, точно тогава, когато му липсва родителската подкрепа. Именно това мотивира Мария Благоева да стане приемен родител през 2009 г. Тогава среща Реми, едно „изгубено“ дете от нигерийски произход, което си няма никого. И променя съдбата му, за да стане известен танцьор с много купи, отличия и школа за танци. В момента Мария се грижи за братче и сестриче на 9 и на10 годишна възраст, които отглежда вече 6 години.

Какви са плюсовете и минусите на „приемната грижа“?

За децата има само плюсове. Що се отнася до родителите – те трябва да знаят, че правят абсолютна подмяна на живота си. Моят живот се дели на две – до приемната грижа и след нея. Имам чувството, че преди съм била съвсем друг човек. Смених си кръга от приятели, начина на живот. Имам биологичен син, който от време на време ми казва „мамо, ти така не си се грижила за мен“. Ако трябва да сме честни, тези деца имат много повече нужда от грижи, те имат ранички за лекуване. Заедно с тях ние, приемните родители, преминаваме през радости и скърби, нашите общи победи и загуби. Децата са ни много скъпи, няма две мнения.

Мария е член на Националната асоциация по приемна грижа и общува с приемни родители от цялата страна. Познава голямата им болка – т. нар. реинтеграция, или връщането в биологичното семейство. Когато детето се връща обратно в семейството, от което е било извадено заради някакъв риск и отново попада в същия омагьосан кръг, ефектът от приемната грижа се изгубва.

Това е голяма травма за децата и за приемния родител, защото му забраняват да ги вижда, а те от своя страна се чувстват предадени. Когато обаче се върне при родителите, които го обичат, или пък е осиновено и щастливо в новото си семейство, мисията на приемната грижа е изпълнена. Това е и целта на приемната грижа – да подадеш ръка на едно дете в нужда, да го издърпаш и да го пуснеш да плува или да му помогнеш да отиде на място, където ще бъде по-щастливо. Тогава и приемният родител е щастлив.

*По данни на Агенцията за социално подпомагане в края на юни 2018 г. приемните семейства в България са 2175, като най-много са регистрирани в област Варна – 144, Шумен – 142, Велико Търново и Монтана – по 134, Плевен – 131, Хасково – 128, Пазарджик – 114. В София семействата, които отварят сърцата си за „приемна грижа“, са едва 55.

Снимки: Център за обществена подкрепа