Археологията често се свързва с понятия като „съкровища”, „злато”, „накити”. Но съкровища могат да бъдат не само златните предмети и бисерните огърлици, а всякакви други артефакти, които разкриват интересни неща за живота на хората от миналите епохи– може би непознати наши прародители, с техния труд, радости и скърби, добродетели и недостатъци. За всичко това говорят и находките на българските археолози през 2018 година.

Годината беше интересна, макар и не изключителна.

Като имаме предвид колко богато е нашето културно-историческо наследство, тя не е по-различна в рамките на обичайно богатото за нашите земи. Но със сигурност могат да бъдат откроени важни открития и важни проучвания, които заслужават да бъдат споменати

Сред най-атрактивните (и за познавачите, и за широката публика) находки на годината беше съкровището, открито през август в Калиакра. Това е някогашната столица на Добруджанското деспотство, българска държава по Северното Черноморие в края на XIV век. Екипът от археолози бе ръководен от доцент Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей (НИМ). Съкровището съдържа 957 предмета – сребърни и златни монети, златни обеци, катарами и др. Те представят различни култури – българската, османската, византийската. Предполага се, че съкровището е било плячка на татарски нашественици. То е останало след техния разгром в глинено гърне под пода на къщата, проучена тази година.

Тръгвайки от праисторията към Средновековието, трябва да бъдат споменати вече много години продължаващите проучвания в района на Провадия – солницата, праисторическа могила, свързана с добив на сол. Това, което е важно там да се отбележи, освен хубавите резултати (като всяка година), е че се работи за социализация на обекта и от тази година вече има обществен достъп до могилата, каза доц. Попов. Градът, наричан сега „Провадия-солниците”, е създаден преди повече от 6500 години. Там са намерени и най-старите златни артефакти в Европа. Проучванията тази година бяха фокусирани върху отбранителните съоръжения, които са пазели жителите – хора доста заможни, защото солта, която добивали и продавали, е била много скъпа тогава.

Другият важен праисторически обект, според доц. Попов, е ранно неолитното селище Слатина (в Столична община), основано вероятно в края на VII хилядолетие пр. Хр. Там са живели първите обитатели на днешна София, а разкопките разкриват изключително интересни детайли за техния живот, култура и душевност. Например един керамичен съд с орнаменти вероятно е символизирал утробата на Богинята-Майка (върховното божество). А храната, приготвяна в него, се отъждествявала с творчеството, прехода от дивото към цивилизацията.

От античния период многократно се споменаваше Хераклея Синтика (близо до Петрич – б.а.). Хубави статуи, хубави архитектурни комплекси, свързани с агората на Хераклея, казва още доц. Попов. Агората, централният площад, това е сърцето на античния град, средище на политическия, стопанския и културния живот. През тази година в Хераклея, освен прекрасни статуи, бяха намерени и малки, но безценни монети, сечени „на място”. Те са били не само нещо като „валута”, но са имали също и „престижна” функция – показвали традициите и превъзходството на стария град пред по-новите римски градове в региона. Предполага се, че градът е основан през IV век пр. Хр., по времето Филип II, бащата на Александър Македонски, затова и носи името „Хераклея”, тъй като героят Херакъл (Херкулес) е смятан за праотец на тази династия.

И още един много важен античен обект, според доц. Попов: Аполония Понтика (днешният Созопол) за пореден път имаше какво да ни покаже за некропола на античния град. Старите и нови открития в Аполония бяха представени в София с една голяма изложба, в която участваха редица музеи, включително НАИМ и Лувъра.

Разбира се, археологията не е олимпийска класация по точки и списъкът на важните открития не свършва дотук. Доц. Попов посочва още античния военен град Нове близо до Свищов, база на VIII августовски легион, сформиран от Юлий Цезар. А също древната крепост (от V век пр. Хр.) близо до село Равадиново, община Созопол.


И още един златен шедьовър от късното Средновековие – уникален кръст с частица от Христовото разпятие, открит в крепостта Трапезица (днешно Велико Търново). Това е византийски артефакт от късния XII век.

През годината продължиха и подводните проучвания, главно по международната програма Black Sea Map. Тази година български и британски учени откриха най-стария запазен древен кораб в света. Това е гръцки кораб, потънал преди 2400 години.


Наше българско постижение на подводната археология пък са находките на остров Свети Тома (край южния черноморски бряг). Някога той е бил полуостров, бавно потъващ през вековете. На останалия под вода терен са намерени останките на древна (вероятно тракийска) крепост от началото на I хилядолетие пр. Хр. и други интересни обекти.

Важно събитие за нашата археология и културно наследство беше откритата през ноември в НИМ изложба "Спасени съкровища на България". Представени бяха над 300 експоната, собственост на 19 музея в страната, включително НАИМ. Те са наистина спасени от ръцете на иманяри и контрабандисти, запазени за българската култура, а не за някоя криминална колекция в чужбина. Заслугата за тези спасени съкровища е главно на МВР и специалните служби.

Аз съм удовлетворен за себе си да видя, че все повече млади, интелигентни хора навлизат в тези служби и работят наистина професионално, заяви доц. Христо Попов.