В началото на ХХ в., когато България поема самостоятелно по пътя на развитието си, един млад българин на име Марко Близнаков е изпратен от цар Фердинанд на специализация в Италия. По това време било практика управниците да провождат даровити българи да се учат в чужбина, за да допринесат с натрупания си опит за изграждането на съвременна България. По думите на изкуствоведа Райна Дамяни тези начетени и ерудирани българи развивали истинска културна дипломация.

В Италия Близнаков е завладян от чара на младата благородничка Петронила Венециани и се жени за нея. Двамата идват в България и заживяват в Бургас, където Близнаков участва в строителството на пристанището. След време двамата се връщат в Италия, където Марко, заедно с писателя Итало Звево, съпруг на сестрата на Петронила – Ливия, ръководи корабостроителницата на Венециани в Триест. Там се запознава и с ирландския писател Джеймс Джойс, който е поканен да преподава английски на децата на двете семейства.

Това е една историческа житейска история, която се превръща в сериозен път на дипломацията, казва Райна Дамяни, защото с времето Близнаков се превръща в родоначалник на фамилия, дала на Италия цяла плеяда от дипломати. В Италия Близнаков изпълнява и функциите на почетен български консул. Той изнася сказки за България, като за илюстрация използва специални стъклени плаки, запечатали различни етнографски, културни и географски фрагменти от българската история в началото на 20-те години на XX век.

Тези стъклени плаки той е прожектирал в обществото, на дипломати, на интелектуалци, на политици. По този начин с тях е представял България в тази доста романтична, но не измислена светлина.

Близо век след създаването им, през 1999 г., 37-те плаки се връщат отново в България, благодарение на внучката на Марко Близнаков Надежда, която решава да ги дари на български музей. Тогава нейният син – Силвио де Микиели Витури, споделя намеренията на майка си с българката Ирина Дилкова, с която работи от дълги години. Тя предлага да дарят семейната реликва на Фондация „Ценности“, ръководена от Антонина Стоянова, съпруга на българския президент по онова време Петър Стоянов. 

Двадесет години по-късно документалните кадри, събрали частици от миналото ни, пропити с историята на семейство Близнаков, съвсем скоро ще бъдат показани на българската публика в престижното столично арт пространство „Квадрат 500“ на Националната художествена галерия. Неин куратор е Райна Дамяни, а координатор на цялостния проект е журналистката Магдалена Гигова. В необикновената експозиция, озаглавена „България през стъклото на времето“, участва и дарителката Надежда Близнаков. Заради преклонната ѝ 95 годишна възраст журналистката, кинематографист и пътешественик Милена Кънева и Ирина Дилкова пътуват до Италия и правят филм за нея.


Част от лентата, в която Надежда разказва историята на своя дядо, ще бъде прожектирана на самата изложба. Диапозитивите са дигитализирани от известния фотограф Иво Хаджимишев, а текстовете под тях са подготвени и обяснени от етнолога Анелия Милушева. Оригиналните стъклени плаки са събрани в специална витрина, където посетителите ще могат да проследят тяхната история, паралелно с разказа на внучката на Марко Бизнаков. Разбира се проектът, замислен от Фондация „Ценности“, не спира до тук:

Ние представяме късчета българска памет – подчертава Райна Дамяни. – Идеята е тази изложба да се превърне в пътуващ проект, да намери своето място в културния календар на задграничните ни културни центрове и институции. Тя може да бъде експонирана в музеи на Европа, национални библиотеки и всеки път аз като куратор си представям, че ще изглежда по различен начин.

Официалното откриване на "България през стъклото на времето" е на 8 февруари, като експозицията ще продължи до 7 април 2019 г.

Снимки: личен архив