Българската стопанска камара (БСК) поиска обществен дебат за промени в Кодекса на труда. Работодателите настояват за отпадане на строгата забрана за полагане на извънреден труд. Искат увеличаване на максималния брой работни часове извънреден труд в рамките на 1 година от 150 на 300 часа. Намаляване на възрастовия праг за постъпване на работа от 16 на 15 години и отпадане на ограничението, че работниците на почасови или временни трудови договори не могат да бъдат повече от 30 на сто от персонала. Според бизнеса, България е на последните места в ЕС по всички показатели за гъвкавост на труда, като работа на срочен трудов договор, наличие на агенция за временна работа, почасова заетост, работа от разстояние, втори трудов договор и т.н. БСК смята, че досегашното законодателство е остаряло, свръхвзискателно, противоречиво и неадекватно на съвременните предизвикателства.
Подкрепящите промените дават положителния пример с трудовите реформи в Германия от 2006 г. и в Испания от 2011 г., довели до разкриване на нови работни места. Но в тези страни има ефективни синдикати, работещи механизми за колективно договаряне, където дори и почасовата работа е с гарантирано и адекватно заплащане. Уви,тежестта на синдикатите в България не е същата.
Силно оспорвани обаче са подобни на предложените от бизнеса в България трудови реформи в Гърция и Франция. За да привлече инвестиции и да запази работните места във Франция например, президентът Еманюел Макрон премахна 35 часовата работна седмица и работното време беше увеличено до 40 часа седмично – промяна, която предизвика остро недоволство в страната. В тази насока бяха и направените промени в унгарското законодателство в края на 2018 г. Унгарските работодатели могат да изискват от служителите си до 400 часа извънреден труд годишно и да забавят заплащането му до 3 години. Така допълнителният труд може да нарасне с 8 ч. седмично, а работещите да преминат на 6-дневна работна седмица. Синдикатите в страната нарекоха промените „робски закон“.
Изглежда работодателите в България и Източна Европа са на различно мнение от експертите на последния Световен икономически форум. В Давос се чуха призиви да се мисли за преминаване към четиридневна работна седмица. За мнозина днес това звучи като утопия, но по времето на социализма у нас преминаването към петдневна работна седмица също изглеждаше като фантазия. Отговорът на всички съмнения и повишаването на производителността идва чрез новите технологии. Трудоемките производства все повече залагат на роботизацията. Доколкото днес една конска сила от 0,75 киловата може да бъде конкурент на всеки двигател с мощност над 75 киловата, дотолкова и човекът – една човешка сила, има шанс да е конкурентен на роботите от поточните линии. Българският бизнес вместо да инвестира в роботизация и нови технологии, се надява да извлича принадена стойност от повече работни часове на персонала и по-малки социални разходи чрез различните форми на гъвкава заетост. Но това е илюзия, която пазарът много бързо лекува. Удълженото работно време е временно ефективно. В дългосрочен план не е ергономично. Всяко машинно производство винаги е успявало да надделее над примамливата конкурентноспособност на извънредния труд. Поддръжката на една машина в производството и услугите е винаги по-изгодна от наемането и грижата за човешки персонал.
А иначе няма нищо лошо да се работи на гъвкаво работно време, на няколко работни места, дори и от дома, на почасово заплащане или на два трудови договора. Но готови ли са самите български работодатели и държавната администрация за предлаганите от БСК промени?
На 8 ноември Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов тържествено отбеляза патронния си празник и навършването на 88 години от откриването си, съобщи БТА. В знак на признателност, пред паметника на дарителя Димитър Ценов венци и..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..