На 4 февруари делегация, водена от премиера на Македония Зоран Заев, бе в България за съвместно честване на 147-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев. Предварителните очакванията за посещението бяха, че във фокуса на разговорите ще бъдат културното сътрудничество и преодоляването на историческите спорове.
Но верни на вече установения си прагматичен стил на поведение, премиерите на Македония Зоран Заев (който преди да се захване с политика бе успешен бизнесмен) и на България – Бойко Борисов, пожелаха стокообменът между двете съседни страни да се увеличи от сегашните 605 милиона евро годишно на над 1 млрд. За целта България ще поиска Брюксел да разреши въвеждане на нулеви мита в двустранния стокообмен. Доколко е допустимо това по правилата на ЕС, тук няма да коментираме. Ще отбележим само, че за 5 месеца след подписването на договора за приятелство и сътрудничество между двете страни през август 2017г. двустранният стокообмен нарасна с 15 на сто., а после до октомври миналата година с още 10 процента. По време на визитата отново стана дума и за Коридор № 8. Вече се говори за конкретно финансиране. Осигурени са 760 млн. евро за изграждането на дълго отлаганите железопътна връзка и автомагистрала от Скопие до българската граница. Във ведър дух премиерът Заев анонсира от София, че очаква през юни Северна Македония да започне преговори за присъединяване към ЕС. След разговорите си със Зоран Заев в София Бойко Борисов изтъкна как през 2017 г. никой не вярваше, че бившата югорепублика бързо ще реши споровете с България и Гърция и добави, че България е първата държава, която е одобрилапроекта на Протокола за присъединяване на Македония към НАТО.
Министрите на културата Боил Банов и Асаф Адеми оправдаха предварителните очакванията и подписаха широка „Програма за сътрудничество в областта на културата”. Очаква се ускоряване на сътрудничеството в областта на театъра, литературата, библиотечното и музейното дело, изобразителното изкуство, организирането на художествени изложби и музикални фестивали, киното, музиката и танца, аудиовизията и защитата на авторските права. Направи впечатление обаче, че на фона на общите оптимистични изяви пред журналистите, коментарите и от двете страни за работата по изглаждане на историческите спорове бяха по-пестеливи. Македонските гости обещаха да възстановят паметника от Първата световна война на полк. Консатнитн Каварналиев край Дойран. Придържайки се към удобната и засега работеща формула – „да оставим историята на историците”, Борисов и Заев не коментираха забавянето в работата на комисията за решаване на спорните исторически въпроси. Договорът за приятелство и сътрудничество от 2017 г. създаде „Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Република Македония”. Днес обаче се говори за две комисии – българска и македонска, които досега са провели едва три общи заседания. За да задоволят любопитството на публиката и да покажат, че нещо се прави, експертите в комисията са заети да дават интервюта пред медиите в двете страни. Видим напредък обаче няма, може би защото споровете не са исторически, а идеологически. Думата „история” означава издирванеи изследване на факти и в този си чист вид тя е наука. Но тълкуванията на фактите, създаващи разказа, винаги са идеологически. Тук се пораждат и споровете. Идеологиите са творение на политиците и държавниците и само те могат ефективно да ги променят. Така че работата на комисията за изчистване на българо-македонските исторически спорове, независимо дали е обречена на успех или провал, няма да приключи без политиците. Те ще решат кога и как.
В "България днес" на 13 май слушайте: 01:55 - Актуална информация от България и света 10:18 - Прогноза за времето у нас и по света 15:40 - Какво "казва" президентът с предложението си за референдум за въвеждане на еврото у нас?..
В страха си от гласа на българските граждани при провеждане на референдум за готовността на България да въведе еврото през 2026 г., днес новото мнозинство в парламента погази Конституцията и законите, употребявайки председателя на Народното събрание...
В началото на 60-те години на м.в. се приема, че състоянието на водните запаси на страната ни е недостатъчно за нуждите на земеделието, затова започва мащабно строителство на язовири в цялата страна. Така в периода 1950-1985 г. биват построени 216..
За 146-та си годишнина Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София кани 146 участници да се включат във второто издание на Голямата..
В "България днес" на 12 май ви предлагаме : 01:05 - Актуална..
В началото на 60-те години на м.в. се приема, че състоянието на водните запаси на страната ни е недостатъчно за нуждите на земеделието, затова започва..