„Не всеки, който скита, е изгубен“, казва британският писател Джон Р. Р. Толкин и е прав, тъй като, макар често да не знае какво го очаква, всеки човек иска да преживее поне едно приключение в живота си. Пътят на Стефан Пелев започва от родния му град Русе, където завършва своето средно образование пети по успех от цялото училище. Докато е ученик, участва и печели призови места в множество олимпиади по история и география.
И така, „увлечен в неговия бяг“, той върви по пътя „додето стигне друг голям, събрал пътеки и мечти“. Но за разлика от хобита Билбо Бегинс (авантюрист по стечение на обстоятелствата)от фантастичната поредица на Толкин, Пелев добре знае накъде да поеме и какво иска да му се случи. Избира да замине за Шотландия, където е приет да учи бизнес мениджмънт и международни отношения в университета на Абърдийн. Той попада в една от малкото квоти, предназначени за студенти от Източна Европа. Що се отнася до броя на българите в Шотландия, Стефан посочва, че макар да няма официална статистика, те са между 40 и 50 000 души, концентрирани в пет големи града: административния център Единбург, Глазгоу, Абърдийн, Дънди и Инвърнес. За да се издържат, те работят различни непрестижни професии като сервитьори, пикола или касиери, какъвто е бил и самият той. Животът в Обединеното кралство крие някои специфики, които е добре да се знаят от всички, пожелали да преследват мечтата за по-уреден и щастлив живот на Острова, споделя Пелев:
Макар да имат различни разбирания и правила от тези на източноевропейците и трудно да им се доверяват, шотландците допускат изключения, ако кандидатите за даденото място докажат, че са достатъчно компетентни. Шансът лично да се увери в това се усмихва и на Стефан Пелев, когато разбира, че депутат от Абърдийн търси свой стажант. Българинът е избран за длъжността след интервю, изпълнено с всевъзможни въпроси, както за историята на Шотландия, така и за целите и развитието му оттук нататък. Постепенно, подпомагайки дейността на депутата, той се присъединява и към неговата Шотландска национална партия. Какви са нейните история и цели, научаваме от нашия сънародник, допуснат да бъде неин член:
Тя набира популярност в края на 90-те години, когато през 1999 парламентът в Лондон гласува акт, който позволява на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия да имат свои национални парламенти, наречени национални асамблеи. Като автономни области, те получават и лимитирани права. Това позволява на шотландската идентичност да започне своето възраждане, което е много интересен процес, а шотландците започват да преоткриват своя език. Малко хора знаят, че местният език в Шотландия, преди английския, е шотландски келтски.
Относителната автономия, която получава от Лондон, дава възможност на Шотландия да се разграничава от някои решения по определени въпроси, взети в Уестминстър. Най-отявленият пример за различните гледни точки, които имат управляващите в Лондон и Единбург, бяха резултатите от референдума за Брекзит, в който 62 процента от шотландците гласуваха за оставането на Обединеното кралство в ЕС. Остава въпросът какво ще се случи с българските граждани на територията на Великобритания след 29 март – датата за Брекзит, която премиерът Тереза Мей категорично определи, въпреки разногласията с Брюксел. Този въпрос все още няма еднозначен отговор. Според Стефан, период на адаптация със сигурност ще има както за българите, живеещи на Острова, така и за онези, които тепърва пристигат. В свои изказвания българският външен министър Екатерина Захариева нееднократно заяви, че всички наши сънародници, живеещи на територията на Великобритания, както и британците, пребиваващи у нас, трябва да бъдат пререгистрирани. Що се отнася до краткосрочните пътувания от и до Обединеното кралство, британският посланик в България Ема Хопкинс, увери, че те ще се осъществяват без виза, но ако планират да останат повече от 3 месеца, гражданите на ЕС трябва да подадат документи за разрешително за престой.
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално радио. Подготвили сме ви разговори за миналото, за предизвикателствата на днешния ден пред медиите..
В събота , 25 януари, в сутрешните часове над Източна България облачността все още ще е значителна, но след обяд и там ще намалее. Минималните температури ще са между 0 и 5°, в София ще е около 0°. През деня ще бъде предимно слънчево, а..
Тази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф. д.и.н Казимир Попконстантинов. Автентичността на откритието сред останките на средновековния манастир..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
В Националния исторически музей днес се открива изложбата "Древни находки нови открития. Археологически сезон 2024". През 2024 г. музеят проведе..