Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Старинният храм „Света Петка Стара“ – вековен пазител на християнството

В центъра на София са съсредоточени множество културни и архитектурни обекти, свидетелстващи за хилядолетната история на града. Един от духовните паметници е действащият старинен храм „Св. Петка Стара“. Както обяснява отец Николай – предстоятел на църквата, посветена е на Св. Петка Търновска, родом от Епиват (Тракия) живяла през XI в., чиято памет се чества на 14 октомври:

СнимкаНа южния вход на църквата има надпис „Старинен храм Св. Петка 1241 г.. Това означава, че през същата година храмът или е обновен, или е новосъграден върху стари основи в чест пренасяне мощите на преподобна Параскева-Петка Българска в Търново – столица на тогавашното българско царство. Най-ранни писмени сведения за съществуването на храма имаме в регистрите от XVI в. Според тях по онова време православните българи в София са живеели в 16 махали. Естествен духовен център в града е била Софийската света митрополия заедно с митрополитския храм „Св. Петка“. От този век е и писменото свидетелство на немския пътешественик Стефан Герлах, който споменава за църква „Св. Петка Стара“ в Митрополията.

Събеседникът ни обяснява, че към името на светицата е прибавено стара, за да покаже, че храмът е най-древният от всички онези в София, посветени на Св. Петка или Параскева и е различен от църквата „Св. Петка Самарджийска“ – посветена на мъченицата Параскева от Икония (Мала Азия), живяла през III и IV в.



Храмът представлява еднокорабна базилика
– продължава отец Николай. – Централният корпус е около метър и половина по-нисък от притвора и е на нивото на намиращата се в съседство ротонда „Св. Георги“, датирана от IV в. Това дава основание на някои съвременни изследователи да смятат, че е строен през XIII в. като част от дворцовия комплекс на севастократор Калоян – тогавашен управител на Средец, днешна София. Съществува и друга теза, че успоредно с дворцовия комплекс е имало и митрополитски такъв и храмът още тогава е бил част от него.



Отец Николай разказва, че няма сведения по време на османското владичество черквата да е била събаряна, превръщана в джамия или затваряна. Споменава се, че по това време е ремонтирана, а Герлах в съчинението си „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград“ описва „Св. Петка Стара“ в Митрополията като „скромна на вид малка еднокорабна църква с богата стенописна украса“. И до днес в нишите до светия олтар могат да се видят стенописи, датирани към XV в. от реставраторски екип, който е работил там в периода 2001 и 2002 г. Събеседникът ни обяснява, че от създаването си до днес храмът е неразривно свързан със Софийската света митрополия и като такъв е изиграл основна роля в духовното обгрижване на православните християни.



Българският народ почита и се прекланя пред Св. Петка и я счита за своя небесна покровителка. И до днес храмът е притегателен център за вярващите с множеството реликви, които се пазят в него.

Една от най-древните светини там е дървото, на което е умрял в мъчения Св. Терапонтий, чиято памет се чества на 27 май – разказва отец Николай. – Има много старинни икони, датирани от XVIII и XIX в. Сред тях се откроява и чудотворната икона на Св. преподобна Петка-Параскева, в чийто кивот с проскинитарий (резбовани или не дървени поставки за големи и малки икони, долепени до колони или по-рядко до стените в наоса на храма – б. а.) има частица от честните ѝ мощи и частица от животворящия кръст Господен.

Частицата от мощите на Света Петка
За наша радост през 2018 г. получихме от негово светейшество българския патриарх Неофит за поклонение одеждите, с които са били облечени мощите на светицата, намиращи се в гр. Яш – Румъния. В светия олтар се пазят частици от мощите на Св. Харалампий, Св. Теодор Стратилат и Св. Панталеймон. В специален проскинитарий се намира и пантофка от Св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец, осветена при мощите му на о.Корфу. Всички тези светини духовно облагородяват живота и молитвата на всеки, който е дошъл, за да се поклони с вяра в нашия храм – заключава отец Николай и пожелава Бог да пази хората в този свят и да им дава здраве, радост и много духовни сили.

Снимки: bg.wikipedia.org и hramsvetapetka.org



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..

публикувано на 08.10.24 в 19:34

Над 30 животински фосили от времето на динозаврите събраха учените край Трън

Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..

публикувано на 06.10.24 в 10:10

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..

публикувано на 30.09.24 в 09:15