12-ата национална археологическа изложба “Българска археология 2018” бе открита в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките. Съорганизатори са още 19 музея в страната. Експозицията дава възможност да бъдат представени редица открития, които не са били „в светлината на прожекторите”, а всички представляват интерес, защото говорят за древни култури. Представени са 250 експоната от 23 обекта и постери за общо 50 проучвания от ранната праистория до Средновековието.
Сред най-интересните обекти е римският град-колония Улпия Ескус. Той е бил построен при устието на р. Искър в Дунав, днес при село Гиген, Плевенска област. Градът е имал важно място сред римските владения на Балканите. Преди основаването му на това място е бил разположен най-ранният лагер на римски легион на Долен Дунав (V Македонски).
Сред находките през 2018 година е мраморна глава на император, вероятно Аврелиан (270 – 275). Той стабилизира Римската империя като победоносно се справя с опитите на различни племена да нахлуят в Империята. Този император организира Долнодунавската войска и граница след изоставянето на провинция Дакия (в днешна Румъния) през III век.
През периода на Първата готска война (50-60-те години на III век) Ескус е опустошен и опожарен. Тогава Пети Македонски легион се връща в Ескус и това се случва при император Аврелиан. Така ръководителят на проучванията доцент д-р Гергана Кабакчиева обоснова хипотезата за „императорската” глава. Аврелиан контролира изграждането на лагерите и кастелите по Долен Дунав и посещава Ескус. Стиловите особености на скулптурното произведение също насочват към този извод. Главата от статуя е намерена само на няколко метра от залата за приеми на голямата резиденция, която е най-представителната сграда в Ескус от III в. сл. Хр. Не по-малко интересни са откритите архитектурни и строителни детайли от мрамор, свързани с ремонт на резиденцията в Улпия Ескус. Повод за него е посещение на император Константин Велики (306 – 337) в Ескус за откриването на мост през Дунава през м. юли 328 г. сл. Хр. Императорът-християнин наредил изграждането на моста, защото е смятал, че с „варварските” народи на север не трябва да се воюва, а да се търгува.
Емблематична за праисторията по нашите земи е селищната могила „Големият остров” при Дуранкулак, Североизточна България. Сред любопитните открития за живота през най-стари времена са пособията за татуиране – костна игла и хромелен камък за стриване на пигмент. Те са от епохата на ранния енеолит, т.е. около 4500 години пр. Хр. и са може би най-старите свидетелства за изкуството на татуировките. За сравнение, най-древните мумии с татуирана кожа са открити в Египет и са датирани след 3351 пр. Хр.
Изненадващи със своята красота и съвършенство са орнаментираните керамични съдове от Козарева могила, Югоизточна България. Особено като се има предвид периода на създаването им – края на V хилядолетие пр. Хр.
С висока артистична стойност са накитите, открити в късноантичната и средновековна крепост Букелон при с. Маточина, недалеч от днешната граница с Турция. Изящният сребърен наушник с позлата е от XIII-XIVв.
На изложбата за първи път е показана и една особено ценна стъклена чаша diatretum (съд, който се състои от вътрешна стъкленица и външна мрежа декорации – б.а.), която е открита още през 1960 г. край Ямбол. Този шедьовър не е предназначен за ежедневието, а за вечния живот, това е гробна находка от римската епоха, началото на IV век сл. Хр. Едва през последните години е реставрирана в Германия по проект на НАИМ. Според една от хипотезите, тя е създадена в Близкия изток – Египет или Сирия. Според археолога Марио Иванов, показателно за нивото на майсторите е техниката – „ажурна мрежа от цветно стъкло”, която е правена с допълнително изрязване между стената на съда и орнамента, един много деликатен процес.
Повод за организирането на изложбата бе Празникът на археолога – 14 февруари.
За нас, посветилите се на археологическата наука, това е възможност да се почувстваме едно цяло, да видим и уважим резултатите от труда на своите колеги и да си припомним, че изследването на нашето минало не е елементарна надпревара, а сложен процес, – сподели новият директор на НАИМ, доц. д-р Христо Попов.
Снимки: НАИМ, БТА и личен архив
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..