Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Първият кохлеарен имплант в България е поставен преди 20 години

Снимка: fonio.bg

Тази година българската медицина отбелязва 20 години от първата кохлеарна имплантация, направена в България. Пионер в тази дейност у нас е проф. Иван Ценев от Университетската болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

Годишнината е повод за равносметка на изминатия път и начало на кампания, която насочва общественото внимание към прогреса в медицината, но и към проблемите на хората със слухови затруднения. Често приемаме слуха за даденост, но си даваме сметка, че той е основното сетиво, което ни дава възможност да развием речта, да комуникираме и социално да се интегрираме. Поставянето на този имплант е важно медицинско постижение, защото позволява на стотици хора да ползват максимално предимствата на контакта с хората и обществото – твърдят лекарите. За изминалите 20 години кохлеарен имплант е поставен на около 700 пациенти в България. Днес проф. Иван Ценев продължава да работи и да обучава по-младите си колеги в болница „Царица Йоанна“. Казва, че първата имплантация е била съвсем успешна, но и трудна, заради многото неизвестни, които криело това медицинско предизвикателство:

Тогава се възприе концепцията, че ще оперираме само пациенти до 7-годишна възраст. Простирахме се в рамките на неголям бюджет. Пречка беше и съпротивата от страна на организацията на глухите у нас. Имаше страх, че една такава операция ще доведе до пълното загиване на слуха. Денислава Бандева и Любомир Атанасов бяха първите пациенти с кохлеарен имплант, поставен в България, припомня си професорът.

По данни на Световната здравна организация 30 на сто от населението по света има слухови проблеми. В България са 400 хил. души, близо 9 процента от които са деца. От 1 до 3 деца на 1000 се раждат със слухово увреждане, затова е много важно да има прецизен преглед на новородените, за да може да се установи колкото се може по-рано проблемът и той да се реши по-бързо. Данните от статистиката показват също, че до 65-годишна възраст 2/3 от населението в света и в България, имат слухови недостатъци. „Ние сме минали през всички етапи от развитието на техниката на кохлеарните системи. От първите – керамични, до съвременните – доста по-усъвършенствани импланти и говорни процесори, които позволяват доближаване до нормалното чуване“ – казва проф. Диана Попова – ръководител катедра „Уши, нос и гърлени болести“ към болница „Царица Йоанна“.

Освен за децата, Националната здравноосигурителна каса от две години заплаща и оперативна интервенция за възрастните. Един човек на 25 и повече години според мен не е възрастен, а на всеки може да се случи да се разболее от менингит, да претърпи някаква травма или да има слух, който намалява. За такива пациенти с развит говор, които в по-късен етап губят слуха си, кохлеарната имплантация е много необходима, защото позволява да се върнат отново в обществото и да не се чувстват депресирани от загубата на едно сетиво, с което са разполагали. Чрез кампанията „Българската Коледа“, с която се набират средства за закупуване на медицинска апаратура, голяма част от родилните домове у нас се снабдиха с апаратура за неонатален скрининг и това позволява проблемът да се разреши още в началото.

Интересен факт е, че деца с кохлеарен имплант са много талантливи. Те имат по-силно развити сетива и други качества, които у добре чуващите хора не се развиват до такава степен. Тези деца развиват умения много добре да рисуват, занимават се с художествена фотография, могат да танцуват много добре, някои са и талантливи пианисти. Част от инициативите по повод 20-ата годишнина от първата кохлеарна имплантация в България са свързани именно с малките пациенти. За тях е конкурсът „Звуците на живота“, който ги приканва да участват със своя рисунка или художествена фотография. Голямата награда е посещение в Инсбрук, където се намира централата накомпания – лидер в производството на медицински слухови апарати и импланти.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 37

В брой 37 на предаването слушайте: Програми за студентски обмен свързват Великотърновския университет с българските неделните училища зад граница – разговор на Гергана Манчева с доц. д-р Анна Иванова, заместник-ректор на Великотърновския..

публикувано на 06.02.25 в 12:00

Черна гора създава работни групи за туристическо сътрудничество с България

Министърът на туризма на Черна гора Симонида Кордич съобщи, че до края на месеца ще бъдат създадени работни групи, които ще работят по откриването на пряка самолетна линия между Подгорица и София и по комуникацията между министерствата на туризма в..

публикувано на 06.02.25 в 11:50

Link 22 ще интегрира новите български кораби с комуникациите на НАТО

Комисията по отбрана подкрепи закупуването на комуникационните системи Link 22 за новите български военни кораби. Сделката за над 1,35 млн. евро влиза за одобрение в парламента при неприет бюджет за 2025 г. Министърът на отбраната увери, че пари за..

публикувано на 06.02.25 в 11:31