София празнува 140-те години от обявяването си за столица в момент на мащабни ремонти в централната й част. Ремонтът напредва трудно и несигурно поради лошо планиране, недостатъчен професионализъм на строителните фирми, недостатъци на архитектурните проекти, неефективен контрол от страна на общината.
А иначе идеята е добра, централната част на града се нуждаеше от реновиране и адаптиране към условията на постоянно растящия град, надминаващ вече 1.5 млн. жители, и на все по-многобройния туристически поток. На теория проблеми не трябваше да има, още повече, че новите архитектурни и урбанистични решения бяха представени и одобрени не само от експертите, но и от представители на жителите на града. Става дума за една от най-централните търговски улици на града, носеща името на руския Граф Игнатиев и трамвайните линии по нея, за една също толкова централна, но по-спокойна улица където се намира домът на патриарха на българската литература Иван Вазов, за част от улицата, на която е вдъхващата респект сграда на министерството на Вътрешните работи – „6 септември“ и за три градинки „на пъпа на София“ – до прекрасния Военен клуб, емблематичната църква „Свети Седмочисленици“ и достолепната сграда на парламента.
Общата сума на ремонтите надхвърляше 10.5 милиона евро (почти изцяло европейски субсидии) и те започнаха през лятото на 2018 г. Предвидено беше да се подновят подземни комунални инфраструктури, настилките по тротоарите, релсите на трамваите, градинските мебели и озеленяването в трите градинки, и т. н. Но ремонтните работи още продължават и никой не може да каже кога ще приключат и колко в крайна сметка ще струват. Основната причина за неизвестния край са безкрайните „ремонти на ремонтите“, както горчиво се шегуват софиянци, при които се поправят допуснати грешки в качеството на работата и в използваните материали. Поставените каменни плочки в градинката на църквата не се харесаха на софиянци и фирмата-изпълнител на ремонта се видя принудена да ги замени.
Същото се получи и при предпазните съоръжения за пешеходците по трамвайните линии на „Граф Игнатиев“. Особено остри коментари и недоволство предизвика един черен гранитен монумент с водна стена на пл. „Гарибалди“, който за краткото си няколкодневно съществуване, преди да бъде скоростно премахнат, придоби незавидното прозвище „Гробът“.
Строително-ремонтните работи затрудниха не само живеещите в сърцето на града, но и бизнеса. В крайна сметка почти 70 процента от магазините по търговска улица „Граф Игнатиев“ фалираха и затвориха заради срив в броя на клиентите, нямащи достъп до тях. По тази причина търговците заведоха колективен иск към Столична община. Адвокатът им Ивана Мурджева обясни, че колективният иск е подходяща форма, чрез която хората заедно да защитят правата си и да поискат справедливо обезщетение за понесените щети от дълго проточилия се ремонт. Общинските служители не спират да уверяват, че следят всичко отблизо и че ако има закъснения или лошо свършена работа, ще последват сериозни глоби за фирмата изпълнител и дори може да не й се заплати уговорената сума. Засега доволни и радващи се на новия облик на сърцето на столицата почти няма.
Сагата с ремонта на централната градска част се случва на фона на задаващи се избори за местни власти и естествено възниква въпросът как ли ще се отразят строителните неблагополучия върху популярността и одобрението на столичани за общинските съветници и самия кмет Йорданка Фандъкова? Рано е да се каже, защото време до есента все още има и ремонтните дейности сигурно ще бъдат завършени дотогава. Оптимистите обещават, че в крайна сметка и с цената на много нерви, всичко ще завърши добре и идеалният център на София след ремонта ще изглежда по-привлекателен от всякога.
Снимки: БГНЕС
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна. Тази година екипът на..
Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките организира днес, 8 ноември, научната конференция на тема "Западните български покрайнини - история и перспективи" по повод 100-годишнината от Учредителния конгрес на..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..