Европейският синдикален институт публикува съпоставителен доклад за труда в ЕС за 2018 г. На фокус са заплатите през изминалите 10 години. От доклада става ясно, че България е рекордьор по реален ръст на средната работна заплата в периода 2009-2018 г. от близо 90 процента. На втора позиция се нарежда Румъния с 34 процента, а трета е Полша с 30 процента. В някои държави има нулев ръст, а в други е отчетена тенденция към намаляване на възнагражденията – като Гърция и Испания например.
Че заплатите у нас се движат трайно нагоре е добрата новина, която оповестиха от КНСБ по време на организирана от синдиката конференция в София. Тя беше на тема „Европейският стълб за социални права – стълбът на бъдещето на Европа“ и се проведе само месец преди общоевропейския синдикален форум.
Добрата новина за устойчивите доходи обаче не дава повод за гордост и радост. След нея идва въпросът – какво реално от доходите остава в джоба на българина? На фона на растящите цени, високите данъци и влошената трудова среда, българинът остава най-беден сред работещите в Европа.
Икономически растеж без ръст на работните заплати силно застрашава доверието към ЕС като съюз за интеграция – казва Любен Томев, директор на Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ. И още:
Няма друга държава в ЕС, която да има подобни на нашите неравенства в доходите и подобни равнища на бедност сред населението – казва президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Растежът на икономиката, работните места, заплатите не се споделят справедливо между работниците в България. Макар през десетте години да отчитаме ясно устойчив ръст, в същото време имаме задълбочаваща се бедност и дълбоки неравенства между работещите българи. Ние имаме най-ниска минималната работна заплата в целия ЕС, нивата на средните доходи си остават най-ниски, а като нова тенденция се отчита задълбочаване на неравенствата между най-богатите и най-бедните. На практика 2/3 от българските работници получават по-малко от коментираната от синдикатите средна работна заплата от 1180 лв. (за декември 2018 г.) за страната. През 2017 г. българите в риск от бедност са били близо 39процента, при средно ниво малко над 22 на сто за ЕС.
КНСБ са отправили искане към правителството за ръст на доходите между 11 и 15 на сто в следващите четири години за всички работещи българи. Това означава, че от 1 януари догодина минималната работна заплата трябва да бъде 650 лв. Синдикатът предлага от 2020 г. хората с висше образование в България да получават стартова заплата от 1000 лв. Според Пламен Димитров този ръст е достижим, защото 15 процента означава не повече от 100-150 лв. върху заплатите в момента. Ако това се случи, за 4 години можем да стигнем средна заплата, близка до 1000 евро. Тогава много от българите, които сега работят зад граница, може би ще се замислят за връщане в родината, обясняват от КНСБ.
Днес в Брюксел премиерът Росен Желязков ще участва в неформална среща на лидерите на ЕС, фокусирана върху укрепването на европейската отбрана. Дискусиите ще обхванат повишаването на отбранителните способности на Съюза, противодействието на хибридни и..
В понеделник, 3 февруари, в Свиленград с официална церемония стартира дейността на съвместен контингент от служители на България, Австрия, Румъния и Унгария за охрана на българо-турската граница. Българският министър на вътрешните работи Даниел Митов ще..
Част от действащите мобилни мрежи в България ще бъдат изключени през 2025 година. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров обясни, че предстои да бъде пренареден честотният ресурс и да се създаде възможност за по-добро..
На 6 февруари се дава официален старт на работата на тунелопробивната машина "Витоша" за разширяване на Линия 3 на столичното метро към квартал..
В "България днес" на 6 февруари опитваме да разберем как опитите на властите в съседна Сърбия да докажат съществуването на т.нар. "шопска нация"..
В „България днес“ на 7 февруари се спираме на актуалните събития от България и българските общности по света и правим обзор на по-важното от Балканите..