Издигнат в чест и за прослава на Св. Иван Рилски, покровител на България, манастирът край софийското село Герман е едно от притегателните места за Великден, където силата на християнството е осезаема. В светли дни като днешния обителта е изпълнена с вярващи, дошли да чуят камбанния звън и радостната вест – „Христос Воскресе!“.
Манастирът е основан през Х век, а според легендата, преди да бъде построен, на това място известно време е живял Св. Иван Рилски. По времето на цар Петър (927-969) манастирът се развил като важно духовно средище. По-късно при византийското владичество получавал дарове от император Алексий I Комнин. При нашествието на османските войски и превземането на София през 1382 г. светата обител била разрушена. Възстановена е по-късно, а през XVII век отново се връща към ролята си на голямо духовно средище. Следващото разграбване и разрушение Германският манастир преживява по време на кърджалийските размирици. През 1818 г. оцелелите монаси със скромни средства се опитват да го градят наново. Чак през 1886 г. е построена нова църква, с икони, изрисувани от забележителните майстори – братята Иван и Никола Доспевски. Преданието за святото място, на което възниква Германският манастир, разказва Юлия Маринова – библиотекар в читалище „Св. Иван Рилски“ в Герман:
Германският манастир влиза в българската история и със заема, който Зографският манастир в Атон отпуска на българската държава, за да се закупи пшеница по времето на Първата национална катастрофа (периодът след Балканските войни от 1912-1913 г.).
През 1918 г. Зографският манастир „Св. Георги Победоносец“ на Атон, който е български манастир, отпуска 3 млн. златни лева и така се обезпечава населението на България и се спасява буквално от гладна смърт. Положението в това време в България било извънредно тежко, разказва йеромонах Пимен. Хората са имали дух, имали са вяра и Свети Георги и в този момент е помогнал манастирът ни да бъде в много добро финансово състояние. По-късно – през 1926 г., става размяна на бежанци в Гърция. Идват малоазиатските гърци, които се връщат по родните си места и голяма част от Светогорските метоси са дадени от гръцката държава, за да настанят тези бежанци. Манастирите остават без доходи. Затова от Зографския манастир се обръщат към българската държава с предложение – понеже трите милиона златни лева от заема не могат да се върнат обратно, ако е възможно, вместо тази сума да се даде някой от манастирите в България – по-голям, по-богат, който да запълни недостига на средства в Зографския манастир. От Софийската света митрополия преотстъпват Германския манастир. По този начин успели да помогнат на Зографския манастир не само материално, но и духовно. Целта била тук да се подготвят монаси, които после да отиват в Зографския манастир, вече готови за духовния и монашеския живот.
Потокът от хора към Германския манастир никога не е намалявал. Но след трагичните събития от 1944 г. средства почти престават да постъпват към Зографския манастир и така чак до 2000-та година. Имотите днес вече се стопанисват от вярващи хора, които искат по всякакъв начин да помогнат, не само на Зографския манастир в Атон, но чрез това на църквата и вярата.
Снимки: личен архив
"Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело, така и победата в тази война е победа само на Българската армия". Това каза пред журналисти..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се провежда до 10 ноември в храм "Св. Прокопий Варненски", като срещите са всяка вечер от 17 часа...
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на близкото село Чарган Стоимен Петров. съобщава БТА. Храмът в манастира е първият в страната,..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..