По данни на Евробарометър участието на младите хора в доброволчески дейности, организации или избори се е увеличило през последните години. Повече от половината от младите европейци смятат за водещ приоритет образованието и придобиването на умения. Опазването на околната среда и борбата с изменението на климата са на второ място, следвани от заетостта, управлението на миграционните потоци и интеграцията на бежанците. На всички тези очаквания ЕС следва да обърне по-голямо внимание и след предстоящите европейски избори.
Анализатори отчитат, че днешните млади хора в Европа са най-образовани от всякога и използват информационните и комуникационни технологии по творчески начин. Младежките програми в рамките на ЕС са много и това е основен акцент на политиката за младежта, подчертава ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Теодор Стойчев, пред БНР. Най популярна е програмата ЕРАЗЪМ, милиони хора вече са минали през нея. Тя е отворена за държави и извън ЕС, като идеята е много повече млади хора да видят как се преподава по специалността, която ги интересува. Да си упражнят езика, да видят различна култура и да се срещнат с хора от различни държави от ЕС. Не случайно говорим и за ЕРАЗЪМ поколение.
Тъй като дебатът за бъдещето на ЕС е в разгара си, попитахме студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, в каква Европа искат да живеят. Симеон Тенев, студент в първи курс по право, казва, че вече е пътувал в много страни от Западна Европа, но скоро ще кандидатства и по програмата за образователен обмен, за да натрупа повече опит по специалността:
Европейския съюз може да бъде и още по-близо до хората. Двойните стандарти са проблем, който разграничава държавите. За мен ЕС е добродетел, която трудно може да бъде запазена в Европа, без съюзни договорености. Аз лично съм против това да се сравнява непрекъснато България с Румъния. Макар и съседки, двете държави имат различна външна и вътрешна политика, затова не беше правилно към нас да се прилагат сходни критерии при присъединяването ни през 2007г.
Иван-Асен Иванов е студент втори курс в специалност политология и казва, че ЕС не е краен продукт, а е система, която се развива, и ние трябва да решим накъде да върви- към по-силна интеграция между членките или напротив:
Още от ученик гледам с интерес на всички събития, които се развиват в Европа и начина, по който общността е на път да се промени и да измени коренно нашия начин на живот. Светът, в който живеем днес, изисква обединение между хората, по-голямо разбиране за проблемите, с които човечеството се среща. Смятам, че в глобализирания свят, без проект като ЕС, който да се задълбочава повече, международните проблеми няма да намерят своето решение скоро. Визирам измененията в климата- проблем, който скоро ще започне да има пряко отражение върху живота на всички ни. Също така и международната сигурност. Свидетели сме на заплахи от терористични групи, хибридни атаки от различни страни - тези неща оказват своето мощно влияние и държави като България ще са по-защитени като част от ЕС.
ЕС не е държава, а депутатите ни са преди всичко българи, затова националните ни интереси трябва да стоят над всичко, категорична е Теодора Симова, която учи „Право“:
Мисля, че отделният човек няма глас, който да се чува в ЕС. Трябва да има целево обсъждане в българското народно събрание на всяко решение, което се гласува от нашите евродепутати. Не смятам, че гражданските протести имат резултат, в повечето случаи те са закъснели и така нищо не се променя. Освен това мисля, че в Европа трябва да се обръща по-голямо внимание на малките страни. Моето усещане е, че нашите интереси не са толкова защитавани, колкото интересите на големите държави в Западна Европа. Още не знам за кого ще гласувам на изборите, но ще направя своето лично проучване, защото искам да избера човек, който ще защитава интересите на гражданите.
Гражданите са призовани и днес да се откажат от пазар в големите магазини и от услугите на банките. Причината за петата поредна седмица на бойкот са високите цени на основни хранителни продукти и искането да бъде приет таван на банковите такси...
На 13 и 14 март 2025 г. в София ще се проведе конференцията "Фестивалът и градът", организирана от Българската фестивална асоциация (БФА) с международно участие на експерти от Европейската фестивална асоциация (EFA). По време на форумът ще бъде направен..
Недостигът на кадри в туризма се задълбочава. Една от причините за това е увеличаването на новите хотели и ресторанти в морските курорти, както и повишените изисквания на персонала към условията и заплащането. Това се отнася особено за позиции,..
Българите пътуват все по-активно и отделят повече средства за пътешествия – както до близки, така и до далечни дестинации. През изминалата година са..
На 13 и 14 март 2025 г. в София ще се проведе конференцията "Фестивалът и градът", организирана от Българската фестивална асоциация (БФА) с международно..
В "България днес" на 12 март 2025 година думата има изкуството. Ще научите какви са акцентите в започващия 29-ти международен София Филм Фест, колко силна..