Крачейки от историческия център на София – площад „Света Неделя“, по главната пешеходна улица на града, няма как да не се полюбуваме на величествено-благодушните очертания на планината срещу нас – Витоша, един от символите на София. През август 1895 г. писателят Алеко Константинов успява да придума 300 ентусиасти да изкачат заедно най-високата точка на планината – Черни връх (2290 м). Така полага основите на организирания туризъм в България. Почти 40 години по-късно, през 1934 г., Витоша е обявена за първия природен парк в България.
Това става по инициатива на Съюза за защита на родната природа. Първоначално за Народен парк е обявена високата част на планината, която е била владение на държавата. Впоследствие границите на парка са разширени и в момента територията му е малко над 27 000 хектара, разказва Ваня Рътарова-Георгиева, заместник-директор на парка.
Днес Витоша е любимо място за разходка и разпускане на софиянци във всеки сезон. Тя предлага повече и по-слабо оживени маршрути с различна степен на трудност, вело и конни маршрути, тематични маршрути, посочва Ваня Рътарова-Георгиева:
Например, Алеята на билките, която започва в началото на Княжевската гора, минава през местността Бялата вода, Златните мостове и завършва при хижа Момина скала. По нея са поставени 40 дървени табели с мисли на Петър Димков за природата. Тази неделя – 23 юни, на Витоша предстои традиционното отбелязване на Еньовден с преход по тази алея и голям празник на хижа Момина скала.
Други популярни традиционни събития в парка са обиколката на Витоша – 100 км планински супер маратон и колоездене, в средата на юни, както и предстоящото на 25 август традиционно масово изкачване на Черни връх.
Витоша предлага интересни обекти и за катерачите – Комините, Дивите скали, Боянският водопад. Рай за пещерняците е пещерата Духлата – най-дългата в България, с дължина 18 км! „Това е много интересен обект, но с регулиран режим на посещение – само с квалифициран водач, заради безопасността на туристите“, посочва Ваня Рътарова-Георгиева. Допълва, че всяко кътче в парка представлява интерес с биологичното си разнообразие, ландшафтите и културното си наследство.
Освен средновековната Боянска църква “Св. Панталеймон” – обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, на Витоша могат да се видят останки от тракийско светилище – на връх Кикиш, край село Мърчаево – останки от тракийска крепост, славянско селище под Духлата. В село Боснек също има останки от тракийска крепост с открити три кули. В центъра на едната е имало светилище, свързано с култа на слънцето.
Специфичен геоложки феномен за планината е каменната река – морените. Според една от теориите те са резултат от свличането на ледниците в края на кватернера, според друга – от изветряване и ерозионното действие на водата под камъните.
На Витоша е представена половината висша флора на България – описани са 1859 вида. Емблематично е витошкото лале – красиво цвете с ярко жълти цветове.
Срещат се и два вида хищни растения – балканската петлюга и росянката. Лъскавите лепкави листенца на петлюгата привличат мушиците и те залепват, а секрет, отделящ се от листата, разтваря тялото на насекомото. Подлъгани от близостта на Витоша до столицата, туристите понякога забравят, че отиват в дивата природа и се оказват неподготвени при среща с дивите животни. В такива случаи най-важното е животните да не се безпокоят, независимо от това, колко близо се намират:
За съжаление, посетители, незапознати с навиците на дивите животни, често прибират малки сърни и еленчета, мислейки си, че са изоставени от майките си. Но това не е така. Майките са наоколо, дори да не ги виждаме. Малките застават неподвижно, и макар да изглеждат като изоставени, това е естествената им реакция, за да се предпазят от хищници. Това, което можем да направим, е максимално бързо да се отдалечим“, предупреждава Ваня Рътарова-Георгиева. Допълва, че на Витоша живеят и между 10 и 15 мечки, които предпочитат районите, по-малко посещавани от туристи, а именно южната част на планината.
Безценният дар на София – Витоша, предлага прекрасни възможности да се откъснем от ритъма на ежедневието. Там можем изхвърлим негативната енергия, но без да забравяме да приберем отпадъците си обратно в раниците, за да запазим великолепието на дивата природа!
Снимки: Миглена Иванова
Старият влек в село Говедарци, община Самоков предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Подобно предложение е внесено в Регионалната инспекция за опазване на околната среда и води – София от компанията..
Река Янтра извира в Стара планина на 1220 м. н.в. и се спуска на север, като лъкатуши през живописни долини и проломи, пресичайки градовете Габрово и Велико Търново. Малко преди да се влее в Дунав, в района на селата Беляново и Новград, като..
Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...