„Музеят – неочакван, отворен, споделен“ е нестандартна изложба, която преобръща представата за този храм на паметта. И вместо да разказва една-единствена история посредством богатство от експонати, зрителите проследяват множество сюжетни нишки, заставайки само пред един от предметите.

Изложбата на Националния военноисторически музей, която е в програмата на „Пловдив – европейска столица на културата 2019“, включва едва девет експоната, но те повеждат мисълта в много и неочаквани посоки. Първата посока се задава от... походната тоалетна на княз Александър Батенберг.

Бяхме провокирани да покажем този експонат, „герой“ в история със стогодишна давност – казва Славея Сурчева от Националния военноисторически музей. - През 1917 г. известният творец Марсел Дюшан купува писоар и го представя в изложба. Поставяйки въпроса “Коя вещ представлява произведение на изкуството?”, той предизвиква дискусия, която продължава и до днес. Случката с писоара на Марсел Дюшан все още се изучва в световните академии - преподавателите задават на студентите все същия въпрос, а отговорът на културоведите гласи, че дори една тоалетна може да бъде произведение на изкуството, стига наблюдаващият да я възприема по този начин. Ние също подтикваме посетителите да преценят кое може да бъде произведение на изкуството. Разказваме и други истории, сред които тази за турската тоалетна с клекала, чрез която художникът Давид Черни изобрази България по време на Чешкото председателство на ЕС.

На изложбата могат да се научат и други любопитни факти. Например как „предтечата на SMS-ите“ се ражда през 20-те години на миналия век, след като роднини на задържани в търновския затвор им изпращат в разполовени орехи листчета с послания.

Или пък как жена решава да посрещне „дяволското изобретение“ влак – с икона на Свети Димитър в ръка, но на гарата припада.

А също и как кукумявката – символ на смъртта, възвестява нов живот. По време на Първата световна война на Южния фронт при един български полк долита кукумявка – разказва Славея Сурчева. - Войниците установяват, че за птицата е закрепена бележка на френски език, която гласи, че след няколко дни ще започне голямата френска офанзива. Тази история все още не е намерила своето ясно историческо значение – дали французи са предупредили българите или пък това е сторил пленен сънародник за братята си по оръжие.

Друга военна история ни препраща към въпроса кое струва повече – идеологическата твърдост или милостта спрямо човешкия живот.

През Студената война на руска атомна подводница избухва пожар – продължава разказа си Славея Сурчева. - Виждайки това, канадски кораб се отзовава с идеята да помогне на бедстващите в плавателния съд. Руснаците обаче отказват помощта, най-вероятно поради идеологически причини. После на сигналите SOS се отзовава български кораб, който спасява много човешки животи. В знак на благодарност нашият екипаж получава часовника, показан в изложбата.

Други интересни експонати са работещият фотоапарат на Димитър Димитров, изработен от парче молив, закопчалка на дамска чанта, дръжка на джобно фенерче и още подръчни материали; тапата за газирани напитки, изобретена от създателя на първия български моторен самолет Асен Йорданов; дългокосместият кожух на авиатора Симеон Петров, летял в отворен аероплан; легендарната шифровъчна машина Енигма, на която посетителите могат да зашифроват свои послания на кирилица.

Изложбата е разположена в сградата на старото пловдивско летище и ще остане там до 14 юли.

Снимки: militarymuseum.bg