„Не всичко умира“ е заглавието на творба на Стоян Райнов, избрана за емблема на сборна изложба, посветена на наследството на един от най-продуктивните и талантливите художници на българската рисувана керамика. Експозицията, подредена в галерия „Васка Емануилова“ в София, включва илюстрации от ранните му години и керамични произведения от зрелия му творчески период. Специално място е отделено на 23 творби, които са част от музейната сбирка на НХА и учебни задачи на негови студенти от 1932 до 1961 година.

По думите на куратора от Софийската градска художествена галерия Неда Живкова, изложбата е важна, защото представя Райнов едновременно като художник и като обичан професор в Художествената академия.

Преди да избере керамиката, Райнов е илюстратор, художник, график и това може да се забележи в творбата „Не всичко умира“. Самият сюжет  е стилизиран профил на жена в маниер, характерен за Изтока. Работата е мозаечна керамична техника и е рядкост за родното изкуство. „Дори подписа си Стоян Райнов е поставил вертикално, с което напомня стила на модернистите през този период. Това не ни учудва, защото художникът е учил в едни от най важните ателиета в европейски столици, свързани с керамиката“ – казва Неда Живкова.

В периодичния печат през двайсетте години на миналия век се говори, че основно с керамика се занимават жени, които така подготвят сватбен чеиз и го обогатяват с ръчно направена керамика. Така керамиката се възприемала като хоби и вид занаятчийска дейност.

Стоян Райнов поставя началото на керамиката да се гледа като на вид изкуство. Доказателство за това е, че след като завършва специализация в чужбина, се връща и преподава в художествената академия, през 1932 година въвежда много нови техники, модерни емайли, пигменти и много други неща, които до този момент не са били познати тук. Райнов внася новости не само в сюжетно, но и в технологично отношение. Ето една негова ваза, в стил сецесион. На нея са изобразени кестенови листа, птици, формите на предметите също са много модерни за времето си, изглеждат актуални и сега.

Когато Стоян Райнов се връща от европейските училища, той започва да проучва подробно българската керамика и успява да събере натрупания в чужбина опит с българския национален стил, а резултатите са впечатляващи. Дори в едни наглед обикновени керамични сервизи, специалистите откриват успешни експерименти с глазури и емайли с изпичане  на керамиката при различни температури. Така Райнов е постигнал интересни ефекти, светлосенки, които изглеждат уж случайни, но  са премислен ефект.

Стоян Райнов попада в сянката на своя известен брат Николай Райнов, който е мощна фигура в изкуството и литературата, разказва още Неда Живкова. Художникът е част от много интересен за времето си авторски кръг, който свързва големите личности от този период, сред които са Гео Милев, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Сирак Скитник и т.н. Две от забележителните творби на Райнов, представени в изложбата, са вази, изрисувани с откъси от литературно произведение. Цитатите са от сборника „Богомилски легенди“ на Николай Райнов,  който е много актуален през 30-те години на миналия век. След 1944-а творчеството много се променя. Изчезват сецесионните мотиви, променят се образите и сюжетите. Стоян Райнов се фокусира много повече върху преподавателската си дейност, но не престава да експериментира и да бъде новатор в областта на художествената керамика.