Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Голяма Богородица е днес

Успение Богородично е храмов празник за черквата в Широка лъка

Снимка: Martin Štěrba, ČTK

В средата на жаркия месец август народът ни почита Божията майка. Денят на нейното успение (заспиване) е сред най-тачените по българските земи. Три дни преди да приключи земният ѝ път, докато се молела, ѝ се явил Архангел Гавриил. Той възвестил на Дева Мария, че предстои духът ѝ да се пресели в Небесното царство. Легенда разказва, как всички живи апостоли са се събрали край смъртния одър на Богородица, само апостол Тома закъснял. И когато след три дни той поискал да се поклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където е била положена, е останала само погребалната ѝ плащаница. Светата Майка била възкръснала, подобно на Божествения си син.

На Успение Богородично /15 август/ вярващите се стичат в храмовете, за да се помолят пред иконата на Божията майка за здраве, за изцеление, да ги благослови с потомство и любов. В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Дева Мария, се устройват общоселски събори. Приготвя се и курбан, който се раздава на множеството, събрало се в двора на църквата.

Повече от сто са храмовете в България, които носят името „Успение Богородично“. Сред тях е и черквата в родопското село Широка лъка.

Снимка: Shutterstock

„Тази чудна църковна светиня е дело на цяло село, което за 38 денонощия я изгражда, под вещото ръководство на Тодор Паламарчов за чест, слава и безсмъртие на селото и народа“ - гласи надпис, разположен отляво на църковния вход.

Снимка: opoznai.bg

Снимка: dveri.bgМестната турска власт /в този период България е под Османско владичество - бел. ред./ е създавала проблеми при съграждането на този храм и народното предание разказва, че всъщност хората са имали 40 дни, в които да построят и да покрият храма. Ако успеят да влязат в рамките на този срок, ще имат право на храм, ако ли пък не, храмът трябвало да се разруши. Доколко това е истина – трудно е да си го представим. Дори и днес, със съвременните технологии, изграждането на такава колосална сграда е предизвикателство. Но също така не трябва да подценяваме вярата у хората, понякога тя наистина може да доведе до чудеса. В преданията ясно се споменава, че става въпрос за денонощна работа, така че може и да е възможно, казва отец Иван Марински, който служи в храма.

Благодарение на неуморния си труд и силна вяра, широколъчани построили своя духовен дом през 1834 година. Постройката е дълга 19 метра и широка 12 м., а стените са с дебелина 1 м. Иконостасът на черквата е уникален по стил, изрисуван от ученици на самоковските живописци Димитър и Захарий Зограф.

Снимка: Martin Štěrba, ČTK

Осем шестметрови колони подпират покрива от каменни плочи. Вратите са масивни, обковани с желязо, „за да не може куршум да ги прониже“.

Храмът „Успение на Пресвета Богородица“ е осветен през 1835г. и е част от цялостен духовен архитектурен комплекс. В непосредствена близост до него е издигнато килийно училище, чиято сграда днес е обект на реставрационни работи.

Снимка: bg.wikipedia.org

Това е първото училище в Широка лъка. Целта е то да бъде възстановено в неговия автентичен вид – обяснява отец Иван. Висок каменен зид огражда постройките и ги предпазва от водите на Широколъшка река, която преминава през селото.

Снимка: Martin Štěrba, ČTKДнес, в съхранените автентични родопски къщи на селото, разположени амфитеатрално от двете страни на реката, живеят по-малко от 500 човека. По време на големите православни празници старинната черква се препълва с вярващи. – В обикновения неделен ден, човек може да прецени действително колко хора в дадено населено място живеят вярата си – уточнява отец Иван Марински.

Съгласно православието, религиозният живот е богослужение. Богослужение има в тази църква, но нямаме неделно училище. Една от причините е, че аз не служа само тук и действително понякога времето ми е малко. Има и втора причина - просто няма деца. Това е малко населено място и трудно се поддържа стандарт, който да накара младите хора да останат да живеят и да отглеждат своите деца тук – казва свещеникът и допълва: – Тази централизация на хората около големите градове е нещо логично когато няма поминък. Мисля, че това е естествен процес, който се случва не само в България. Моите наблюдения са от църквата - направих 11 години откакто служа тук и ще ви кажа, че преди 11 години в неделния ден на богослужение имаше 30-40 човека, а сега са между 5 и 7. Да, това говори много.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Рождество Богородично" – Палѝгодèн пази завещаното от св. апостол Павел

След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..

публикувано на 08.09.24 в 05:20

Изящно гравирани съдове и фино изработени идоли – Козарева могила разкрива своите тайни

Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..

публикувано на 07.09.24 в 06:45
Проф. Иван Илчев

Величието на Съединението и последиците от съединисткия синдром

На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..

публикувано на 06.09.24 в 07:15