Всяка година последната неделя на август е специална за любителите на планините. В този ден по традиция хиляди туристи поемат от различни места, за да се съберат на най-високата точка на Витоша – Черни връх /2290 м/, за отбелязването на поредната годишнина от началото на организирания туризъм в България. Тази година датата е 25 август, а годишнината – 124-та след паметния август 1895 г., когато по покана на писателя Алеко Константинов 300 ентусиасти се включват в първия организиран поход и на Черни връх основават клуб на българските туристи.
И отново по традиция тази година на най-високата точка на Витоша планинарите ги очакват организирани от Българския туристически съюз празненства и томбола с награди за покорителите на десетте планински първенци. Но нека разкажем по-подробно за това предизвикателство – за покоряването на най-високите върхове на планините в България, отправено към любителите пешеходния туризъм.
След успеха на зародилото се през далечната 1966 г. по инициатива на Българския туристически съюз първо национално туристическо движение в страната – „100 национални туристически обекта“, през не толкова далечната 2005 г. се появява ново движение. Идеята за него е на български планинари, организацията – от БТС, а названието – „Десетте планински първенци“.
Върховете, включени в движението, са Мусала в Рила, Вихрен в Пирин, Ботев в Стара планина, Черни връх на Витоша, Руен в Осоговската планина, Гоцев на Славянка, Голям Перелик в Родопите, връх Радомир на Беласица, Руй в едноименната планина и Богдан в Средна гора, разказва Мирослав Дачев от Българския туристически съюз. По думите му, от 1966 г. до днес през националното движение „100 национални туристически обекта“ преминават повече от 6 милиона участници, а наред с него все повече популярност набира и предизвикателството „Десетте планински първенци“. Само за тази година то е мисия изпълнена за над 250 души. Покоряването на върховете се удостоверява с печати, поставени в специална книжка в определени от БТС туристически обекти.
В движението участват хора на възраст от 10 до 80 години. Идеята на Българския туристически съюз е по този начин да се популяризира пешеходният туризъм по нашите планини и върхове, обяснява Мирослав Дачев.
Той посочва, че интерес към движението проявяват не само българи:
Всяка година имаме участници и от нашите съседи – Македония и Сърбия. Тази година имаме 7 македонци и 5 участници от Сърбия.
Българските планини се славят със своята красота и гостоприемност, и предоставят прекрасни възможности за туризъм. Най-високият връх в страната – Мусала, в Рила, се издига на 2925 м. За десетте планински първенци, намерили място в инициативата, Мирослав Дачев казва:
Почти всички са достъпни. Черни връх е най-масово посещаваният и любимо място за разходки, – но подчертава: – По-трудни са върховете Ботев, Вихрен и Мусала. Особено в периодите, когато е дъждовно или снежно, при изкачвания там за предпочитане е да се доверите на планински водач.
И една новина, която Мирослав Дачев от Българския туристически съюз сподели специално за „Радио България“:
На базата на нашата инициатива „Десетте планински първенци“ миналата година инициирахме създаването на „Десетте балкански първенци“. Преди години имаше повече административни и други трудности за достъп до съседните държави, но сега преминаването на границите е по-лесно. Затова Българският туристически съюз предложи на страните от Балканския планинарски съюз нашата страна заедно с Гърция, Словения, Македония, Албания, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватска да създадем подобна инициатива – за покоряване на десетте балкански първенци. Всяка от държавите вече е посочила свой първенец, който иска да бъде включен в това движение. Подробностите, надяваме се, ще бъдат уточнени на следващото заседание на Балканския планинарски съюз.
Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..