На 9 септември се навършват 75 години от едно събитие, което остава в българската история като преломен момент между два коренно различни обществени строя, краят на Царство България и началото на Народна Република България. В разгара на Втората световна война, когато Съветската армия преминава в настъпление след битката при Сталинград, и достига до Румъния през август 1944, България все още е съюзник на Нацистка Германия. Под заплаха от военни действия от страна на СССР, България скъсва отношенията си с Третия райх, опитвайки се да запази суверенитета си. Въпреки тези усилия, в нощта срещу 9 септември 1944 г., българското правителство, в което са привлечени няколко демократични партии, е свалено. С помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия, начело на страната застава правителство на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. Така България попада в съветската сфера на влияние и поема по пътя на социалистическото развитие. В месеците до края на 1944 г. следва вълна на саморазправа с неудобните без съд и присъда, до сформирането на т.нар. Народен съд. Данните за броя на убитите през този период, според различни източници варират между 15 000 и 40 000 души. Само за четири месеца Народният съд издава 9 550 присъди, от които 2 730 смъртни и 305 доживотни. Сред осъдените като врагове на народа са министри, депутати, генерали, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители. Тези кървави събития имат и своя предистория, когато по силата на Закона за защита държавата в сила от януари 1924 до октомври 1944 г., безследно изчезват в масови гробове именити писатели, журналисти и обществени фигури като Гео Милев и Йосиф Хербст, а поетът Никола Вапцаров е разстрелян.
Историята, свързана с периода около Втората световна война остава болезнена тема за българите, които не могат да забравят разказите на своите близки, живели именно в тези години. От една страна са архивните документи на тоталитарния режим от недалечното минало, от друга –свидетелствата за мрачни репресии и саморазправа с противниците на управляващите преди и след 1944-та.
Допреди тридесет години, датата 9 септември 1944 г. се свързваше с победата над хитлеро-фашизма, премахването на капиталистически строй и изграждането на едно социално справедливо общество. След 10 ноември 1989 г. обаче, когато България отхвърля тоталитарния режим като форма на управление и сменя курса на политическото си развитие, официалната българска позиция определя този ден като „военен преврат“, довел до ликвидирането на демокрацията в страната ни.
Затова и официалната българска позиция, изразена наскоро от МВнР по този въпрос е, че „9 септември и неговите последици трябва да останат достояние на историците и историческата наука, за да получат пълна и точна оценка за влиянието върху развитието на България през 20-и век“. Повод за това изявление е организираната на 9 септември от Посолството на Руската федерация изложба „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“. В тази връзка Външно министерство посъветва руското посолство „да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България“ и определи това като „намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни“. Ответната реакция от руска страна беше, че изложбата има за цел да запознае българската общественост с архивни материали от руски хранилища и „няма нищо общо нито с днешния български вътрешнополитически дебат, нито с отделни политически сили“.
Интерпретацията на всички тези събития не е еднозначна и затова следва този период от историята да бъде разглеждан заедно с причинно-следствените връзки, довели до него. А до обективното тълкуване на съвременната история ще бъдем далече, докато в колективната памет на българина тези събития имат различен знак.
Това, с което всички са съгласни е, че случилото се през втората половина на 40-те години от миналия век коренно променя развитието на съвременното българско общество и най-вероятно ще продължи да оказва влияние и в бъдеще.
Българската православна църква (БПЦ) е единственият представител на традиционното за страната източно православие. Това решиха депутатите с окончателните промени в Закона за вероизповеданията. Поправката, че само БПЦ може да използва в..
Творците от Северна Македония, които са потвърдили участие в концерта за отбелязването на 153-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев, са отказали ангажимента, съобщава БТА. Преди повече от седмица актрисите Валентина Божиновска и Илина..
През 2032 година България и Дания ще изберат свои градове за титлата "Европейска столица на културата". Процедурата ще започне през 2026 година, когато двете държави официално ще поканят своите градове да подготвят кандидатурите си...
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
Икономисти и финансисти инициираха петиция с искане да не се отлага подаването на заявление за извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия за..
За бойкот на големите хранителни вериги в България заради спекулативно високите цени призова през "Фейсбук" заместник-председателят на ВМРО Карлос..