От днес – 27 септември, България е в кампания за редовните си местни избори. Вотът ще е в два тура – първи на 27 октомври, за избиране на кметове и общински съвети, и втори на 3 ноември, за кметове там, където никой от кандидатите не е избран с повече от 50% от подадените валидни гласове в първия тур.

Право да гласуват имат 6 227 901 избиратели, а общият брой на кандидатите за различни позиции в органите на местната власт е 36 288. Най-много са желаещите да станат кмет на София /19/ и Пловдив /14/, а в 397 кметства има само по 1 кандидат.

За предизборната надпревара в ЦИК са регистрирани общо 66 формации – 59 партии и 7 коалиции.

Според последно изследване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", твърдо решени да гласуват са 46.9% от избирателите. Нагласите за запазване на статуквото или за промяна в местната власт са силно поляризирани. 40.9% от избирателите биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява досегашният кмет, а 47.3% са за избор на нов. В големите градове нагласите за промяна са по-големи (68% към 32%), в средно големите общини съотношение е по-умерено (56% към 44%), а в малките населени места най-благоприятни нагласи има спрямо настоящите кметове (51% към 49%). Въз основа на това анализаторите прогнозират най-оспорвани и интригуващи избори в големите общини.

Отговорът на въпроса "коя е алтернативата на управляващата партия ГЕРБ“ показва силно фрагментирани предпочитания. 17% посочват БСП, 4.9% – Демократична България,  3.8% – Обединени патриоти, а  8.9% – друга политическа сила.

Очаква се сериозен фактор да бъдат и множеството алтернативни местни играчи. Склонни са да гласуват именно за такива листи или кандидат-кметове около 10% от избирателите, а на някои места делът им достига и 15%.

При местните избори обичайният за страната протестен вот няма същата логика и размах, както при парламентарните. 37.2% от анкетираните избиратели заявяват, че в името на промяната са готови да се обединят "срещу" действащия кмет около която и да е кандидатура. 61.9% твърдят, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и от политическите си предпочитания, а не на принципа "против". Тези нагласи според социолозите показват, че обединението на недоволните не е автоматичен процес, особено когато става въпрос за решаването на местни проблеми.

Но избирателите имат и някои специфични предпочитания, регистрирани от проучване на агенция „Тренд“. На въпроса дали мъж или жена е по-добре да бъде кмет на тяхното населено място, най-голям дял – 48%, посочват, че полът няма значение. 36% обаче са на мнение, че е по-добре начело да бъде мъж и едва 10% биха искали жена. За 41% от анкетираните възрастта на кандидатите няма значение, а 40% предпочитат кметът им да е млад. Според 72% от избирателите е много важно кметът да е роден в същото населено място и само 21% са на обратното мнение.

Несъмнено обаче изборът ще се диктува основно от намеренията на кандидатите. За постигане на целите по места политическите сили показаха склонност към големи компромиси. БСП дава пълна свобода на областните, общинските и районните си структури да правят местни коалиции, с единствена забрана на обединения с управляващата ГЕРБ. Съюзена в изпълнителната власт с националистическата коалиция „Обединени патриоти“, за местните избори в столицата София ГЕРБ си сътрудничи със Съюза на демократичните сили. Двама от партньорите в „Обединени патриоти“ – ВМРО и НФСБ, ще са заедно на местните избори само в една трета от общините, никъде заедно с партия „Атака“ и навсякъде против ДПС. Сложната и противоречива картина в началото на предизборната кампания прави прогнозите трудни, но със сигурност борбата ще е изключително напрегната.