Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кристалина Георгиева - българката, начело на МВФ

Снимка: БГНЕС

От следващия вторник, 1 октомври, Международният валутен фонд (МВФ) ще се ръководи от Кристалина Георгиева. Така тя става най-високопоставената в света българка. Допреди известно време и Ирина Бокова, като генерален директор на ЮНЕСКО, беше в тази елитна компания.

Кристалина Георгиева на практика нямаше конкурент за поста управляващ директор на МВФ след като французойката Кристин Лагард го напусна, за да поеме ръководството на Европейската централна банка. Така всъщност се оказва, че последните двама шефове на фонда са жени. Любопитно е да се напомни, че по неписани правила още от времето на Бретън-уудските следвоенни договорености от 1944 г., шеф на Световната банка е американец, докато Фондът се ръководи от европеец. Традицията беше спазена, тъй като Кристалина Георгиева беше кандидатът за поста на Европейския съюз. Тук може би е мястото да отбележим, че избирането на Кристалина Георгиева за управляващ директор на МВФ, въпреки че спазва традициите, внася и два нови елемента в практиката. Доскоро начело на Фонда не можеше да застане човек на повече от 65 години, което наложи специално за Георгиева това правило да бъде спешно променено, тъй като българката наскоро навърши 66 годишна възраст. Втората новост е, че за първи път на този пост застава представител на страна от т.нар нововъзникващи пазари, която през 90-те години на миналия век беше спасена икономически точно от МВФ.

Фондът управлява средства на стойност хиляда милиарда долара и сега решаващата дума за отпускането на заеми за нуждаещи се страни, изработването на препоръки и спасителни планове за закъсали финансово-икономически държави ще зависи в най-голяма степен от българката, начело на Фонда. Тази огромна отговорност изглежда не я плаши, тъй като биографията й говори за доста натрупан опит и компетенции в това отношение. Кристалина Георгиева е завършила Политикономия във Висшия икономически институт в София, защитила е докторска дисертация, била е преподавател в същия този институт. През 1993г.започва работа в Световната банка, за да заеме през 2017 г. втория по важност ръководен пост в тази международна финансова институция – този на главен изпълнителен директор. Преди това е била от 2010 до 2014 г. еврокомисар по международното сътрудничество и хуманитарната помощ, като преди да напусне европейската Комисия е назначена за зам.-председател и еврокомисар по бюджета и човешките ресурси. Тази блестяща европейска кариера свършва по нейна воля, когато тя решава през 2016 г. да напусне Брюксел и да се върне във Вашингтон, в Световната банка.

Експертите и наблюдателите смятат, че Георгиева притежава квалификация, познания и умения, необходими за ръководителя на МВФ. Тя владее, освен български,  руски /отговаряла е за Русия в Световната банка/ и английски език. В политически план се смята, че тя е умерено дясна и симпатизира на Европейската народна партия.

Очаквам с нетърпение да работя с всичките ни 189 страни-членки, с Изпълнителния съвет и служителите и с всичките ни партньори в следващите години, уверява в специално обръщение новият управляващ директор на МВФ, българката Кристалина Георгиева.

Като непосредствен приоритет на петгодишния ѝ мандат ще бъде да съдейства на държавите да намалят до минимум риска от кризи и да бъдат готови да се справят с кризите. Дългосрочна цел на МВФ под нейно ръководство ще бъде да подкрепя стабилни парични, фискални и структурни политики за изграждането на по-силни икономики и подобряване на живота на хората.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Мяра": ЕС с 65% доверие сред българите, Русия и САЩ под 33%

Дори в неясния контекст на руската война в Украйна българите продължават да приемат като най-близки сред международните фактори най-вече европейските страни. Това гласят резултатите от новo проучване на социологическа агенция "Мяра", проведено със..

публикувано на 20.08.25 в 15:28

Разкриха двойно повече лаборатории и площи за отглеждане на наркотици

Близо два пъти повече в рамките на месец са разкритите лаборатории и площи за производство и отглеждане на наркотични вещества, съобщава БГНЕС. През юли т.г. техният брой е 40, а през предходния месец – 22. Над 1 тон канабис и 465 кг марихуана са..

публикувано на 20.08.25 в 10:53

Масово измиране на риба в пъстървовите стопанства

Високите температури и маловодието доведоха до масово измиране на рибата в пъстървовите стопанства, съобщава БНТ. Според Асоциацията на производителите на рибни продукти проблемът засяга стопанствата в цялата страна и на места щетите достигат 80 процента...

публикувано на 20.08.25 в 10:44