Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България проведе своята 13-а Нощ на учените с акцент върху Зелената ни планета

Пълно слънчево затъмнение на 2 юли 2019 г. наблюдавано от учени от Института по астрономия към БАН в пустинята Атакама.
Снимка: nao-rozhen.org

България се включи в инициативата Европейска нощ на учените /на 27 септември/ за 13-та поредна година. Новост е, че бяха обхванати много повече учени с дейност в различни области – от космос, до микробиология и нанотехнологии на бъдещето. Събитията се проведоха в над 50 населени места, сред които  Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Долна Митрополия, Плевен и др. Пловдив, в качеството му на Европейска столица на културата 2019 г., беше домакин на редица събития, които преплитат научните знания с културното развитие на всяка една нация. Необичайните места у нас, които за пръв път бяха домакин на инициативата Европейска нощ на учените са научноизследователският кораб “Академик”, родопската теснолинейка по маршрута Септември-Велинград и единствената в България изследователска мини подводница РС-8В.

Всяка година, в последния петък от месец септември се срещаме заедно, за да отбележим Европейската нощ на учените. Те заслужават внимание, защото работят непрекъснато. Те са онези личности в обществото ни, които са истинските ролеви герои, истинските модели за подражание, казва Любов Костова – директор на Британския съвет у нас. Всички големи цели, които човечеството си поставя, за да преодолее различни кризи, са част от ежедневната работа на учените. Всеки от тях по свой начин допринася за прогреса ни. Учените в България са част от този международен процес. Ние трябва да се гордеем, че познаваме тези учени. Те едва ли често ще се сетят да излязат и да говорят пред нас за своята работа, макар и сами да не знаят колко интересна е тя за нас. Ако питате мен, тях трябва да ги спираме за автограф, когато ги видим на улицата. Какво направихме от миналата година насам за нашата Нощ на учените? – увеличихме местата, на които се провеждат срещите с тях. В София те вече са 20, а из цялата страна има над 50 локации в 13 населени места. Срещнахме пътуващите с теснолинейката, която тръгна в събота сутринта от гара Септември до гара Велинград с учени, които разясняваха интересни теми, като например за бактериите, които помагат на киселото зеле да ферментира, както и с учени, които имат поглед върху технологиите на бъдещето.

Любов Костова добавя, че мястото на изследователските центрове, в които работят българските учени няма никакво значение, защото мобилността на знанието и на технологиите в рамките на глобалния свят вече е естествено явление. Най-хубавото е, че българските учени все по-често влизат в международни договори, работят по международни проекти и по-често излизат пред публика, за да говорят за това – казва още тя.

В тазгодишната Нощ на учените в София участва и доцент д-р Росица Митева, от  Института за космически изследвания и технологии на БАН. Тя представи, заедно с колегите си от института по Астрономия, снимки от експедиция в Чили, където е наблюдавано пълно слънчево затъмнение на 2 юли т.г.

Там наблюдавахме явлението от пустинята Атакама за около 2 мин. В България ще се наблюдава нещо подобно чак след 70-80 години, обяснява д-р Митева. Тези уникални събития носят физическа информация за учените и не са просто красиви гледки. Все пак изучаваме космическите явления, за да ни бъдат от полза тук – на Земята. Моето лично мнение е, че всеки от нас има роля за справянето с глобалните заплахи. Трябва да се интересува от факторите, които влияят най-много на затоплянето и промяната на климата. Оказва се, че не само парниковите газове влияят върху това, но изненадващо за много хора, агроиндустрията и животновъдството също са източник на замърсяване.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

През 2024 г. най-много са новите българи от Украйна и Турция

16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г. броят на получилите българско гражданство надхвърля 16 000 – броят им достига този от пандемичната..

публикувано на 03.02.25 в 11:16

Все повече чужденци работят в България по програмите за краткосрочна заетост

През 2024 г. българските работодатели са увеличили вноса на персонал от страни извън ЕС, сочат данните на Агенцията по заетостта. За краткосрочна заетост са пристигнали 15 560 чужденци, или с над 35% повече спрямо 2023 г. Най-много работници..

публикувано на 03.02.25 в 09:35
Министърът на външните работи Георг Георгиев

Няма покана от Скопие за общо честване на Гоце Делчев

Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър.  Георг Георгиев определи отношенията между..

публикувано на 03.02.25 в 09:27