Застраховката "Гражданска отговорност" в България може да поскъпне до 4 пъти с новата система „Бонус-малус“. Това предвижда новият законопроект на Комисията за финансов надзор /КФН/, представен на обществено обсъждане. Застрахователната премия ще се определя от нарушения в 7 категории, а шофьорите ще са разделени в няколко класа. В зависимост от класа, в който попадне водачът, отстъпката му може да е между 23% и 25%. Оскъпяването за недобросъвестните водачи обаче може да достигне 400%. Според новия вариант на „Бонус-малус“, застраховката ще е обвързана със собственика на автомобила и шофьора, но не и с колата. От 2020 ще започне отчитането на нарушения, на база на които ще се формира цената на задължителната полица, а новата система ще влезе в сила от 2021. Новият вариант на „Бонус-малус“ е по-мек спрямо предишния, но и той съдържа редица недостатъци. Има потенциал да се промени поведението на водачите на пътя, но този потенциал не е съпроводен с прогнозни числа за промени в определени насоки като например по-малко ПТП-та, по-малко превишаване на скоростта, по малко пострадали за единица време, заяви в интервю за Радио България Надежда Минкова от Института за пътна безопасност и добави:
Досега има конкретика само по отношение на разходите. Ясни са разходите на застрахователите, които трябва да си адаптират информационните системи, разходите на съдебната система и МВР за обезпеченост на всички процеси, на гаранционния фонд и прочее. От застрахователна гледна точка нарушенията в наказателния кодекс свързани със закона за движение по пътищата нямат значение за застрахователя. И в този контекст, за да има ефект от системата, тя трябва да е мотивирана много добре в количествени стойности от нейните вносители. Второто нещо, което ме притеснява е давността и срокът за реабилитация, който е предвиден. Например в закона за движение по пътищата се предвижда за едно превишаване на скоростта от 20 до 30 км в населено място глоба и реабилитация от 1 година. За сметка на това наредбата „Бонус-малус“ предвижда 3-4 годишен срок за реабилитация за 1 превишение на скоростта, което изглежда прекалено.
Работна група към Института за пътна безопасност с участието на представители на академичната общност представи своя концепция за разработване на системата. Част от промените в настоящото предложение на КФН за „Бонус-малус“ се съобразяват с наши предложения. Такава мярка е вписването на водача и кръгът от лица, на които предоставя автомобила си. Второто наше предложение, което също виждаме отразено в проекта е достъпът на застрахователя до историята на щетите на всеки ползвател на превозно средство.
Според обществените очаквания бонусът трябва да има коригиращ ефект върху поведението на водача. По думите на Надежда Минкова обаче цената на застрахователната премия не се влияе от въвеждането на каквато и да е система:
При сегашната формулировка на генерирането на „Бонус-малус“, той би могъл да бъде реално отчетен само ако цените на застрахователните полици са статични във времето. При една възходяща тенденция в движението на цените, било то поради нарастване на разходите на застрахователя, или поради повишение на средната щета, ефектът на бонуса няма да бъде усетен от потребителя и на следващата година той може да плати дори по-висока обща премия в сравнение с текущата цена. При такава хипотеза сигурен е само малусът.
Според Надежда Минкова броят на новорегистрираните коли в страната всяка година е около 300 000, което е приблизително 10% от всички автомобили. Това означава, че за 5 години всеки втори собственик си сменя колата. В същото време за 5 години всеки втори ще се върне от максималния бонус (25%) на нула, след като продаде или даде за скрап старото возило, което е изключително демотивиращо и ще накара голяма част от водачите да използват по-дълго време старите си коли. Това е непреценен вторичен ефект. Ако искаме да преследваме екологични стандарти и да имаме на пътищата по-нови автомобили с по-висока сигурност, не би трябвало да възпрепятстваме честото обновление на автомобилния парк, уточнява Надежда Минкова.
Необходимо е да се отделят 2,5 % от БВП за отбрана . По думите на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов нашата страна трябва да направи усилие за увеличаването на средствата за тези разходи, предвид рисковете и заплахите пред военната..
След публикацията на в-к “Financial Times“, че "Лукойл" се готви да продаде рафинерията в България на катарско-британски консорциум до края на годината, дружеството излезе с официална позиция. В писмо до медиите, собственикът на „Лукойл Нефтохим“..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..