Тези дни цяла Европа с тревога и съпричастност следи положението в Албания след опустошителното земетресение от 25 ноември. Подобно на много други държави и България изрази своята подкрепа, изпращайки хуманитарна помощ, а правителството отпусна за целта 200 000 лева. В дипломатическата ни мисия е разкрит и кризисен щаб.
Както е известно, в Албания има голямо българско малцинство. На 12 октомври 2017 г. е приета поправка в Закона за защита на малцинствата, с която официално са признати правата на гражданите с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора. За разлика от други общности в Албания обаче, които са компактни по територия, българската е разпръсната в малки села, несвързани помежду си. Голо Бърдо, Гора и Преспа са и едни от най-бедните райони на Албания.
Лирим Хаджиу от Шищавец, най-голямото горанско село, е млад човек, мечтаещ за България – да продължи образованието си, а после – и да се установи тук. Причината – бедният живот, липсата на работа и перспектива.
Ние говорим на стар български език – казва той, с когото разговаряме в Тирана. – Научили сме го от нашите майки, баби и дядовци. В училище учим само албански. България не ни праща учители. Толкова голямо село сме, а нямаме учител по български език. А много от младежите, след като завършат, отиват в университет в София. Аз също искам да отида. Всички деца, които са тук, искат да отидат в България, цялото ни село. Сега в Шищавец са останали 160 къщи, около 300-400 души. Всички други избягаха. Няма работа. Основният поминък ни е скотовъдството. Какво да правиш само с кравите, овцете и другата стока. А ако България ме приеме, мога да правя всичко. Ще отида в университет. Искам да се занимавам със зимни спортове. Семейството ми има традиции в този спорт.
Мнозинството от жителите на Шищавец са горани, изповядващи исляма. Всъщност българската общност в Албания е религиозно многообразна. В Преспа живеят православни християни, в Голо Бърдо общността е смесена, а в района на Гора преобладава мюсюлманското население.
Село Връбнике е част от община Девол, област Корча. Там работи българско неделно училище. Атина Превенда е преподавател в него и ръководител на местния състав за български народни танци. Разказва ни повече за съхраняването на фолклора и на българското самосъзнание.
Децата идват в неделното училище и учат български език. От две три-години се занимаваме с това, но иначе ние си говорим вкъщи на родния български език. Младите се интересуват от всичко. Харесват им танците, четат на български. Все още срещат трудности, но се справят. Имат си учебници и пособия. Предоставя ни ги българската държава.
Скоро се очаква българската общност да излезе и със свое радио на български език. В момента се подготвят документите – обясни ни Хаджи Пируши.Той е албански общественик от български произход, председател е на "Просперитет Голо бърдо" – културна организация на българите, създадена преди близо 20 години. Разговаряме с него пред православния храм в Тирана.
Ние говорим на български, пеем на български и плачем за българското. В родното ми село Стеблево откриваме българска църква – „Свети Никола“. Изградихме я върху основите на по-стара черква. Това е първата инвестиция от България за нашия район. Добре е, че вече сме официално признато малцинство, защото преди години беше много трудно да си българин. От няколко години имаме неделно училище. Но това не е достатъчно. Би било добре да имаме повече български медии, да има българска телевизия, българско радио. Отдавна сме в контакт и с Радио България, което много обичам. Полезна ни е всекидневната информация за България и почти всеки ден посещавам интернет страницата ви. Хубаво е, че там можеш и на албански, и на български да прочетеш новина, статия или да чуеш репортаж по определена тема.
Снимки и видео: Красимир Мартинов
Върховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане две жалби на политическа партия "Движение за права и свободи" срещу решения на Централната избирателна комисия (ЦИК) за регистрация, съобщиха от пресцентъра на съда. Едната жалба е срещу..
Българският посланик в Северна Македония Желязко Радуков отказа да приеме протестната нота за липсата на македонското знаме на срещата между президентите на България и Северна Македония, заявиха от македонското външно министерство. Дипломатическото..
"Аз съм София“ - така се казва новият градски фестивал на изкуствата и емоциите, който ще се проведе от 17 до 23 септември в пространството пред НДК в центъра на българската столица. Той е част от програмата "София празнува 17 септември", посветена на..
Броени дни преди началото на новата 2024-2025 учебна година се прокрадна идеята за пълна забрана на мобилните телефони в училище. Основните мотиви..
"Света София" – църквата, от която идва днешното име на българската столица, обикновено остава в сянката на катедралния храм "Александър Невски" ...
Близо 30 000 души аплодираха Андреа Бочели, който в съботната вечер на 14 септември празнува 30-годишната си кариера. Публиката се стече за двучасовия..