Ергюнал Сабри-Оги спечели купа и златен медал за България на мемориалния турнир "Живорад Райшич- Райша", проведен в сръбския град Шабац. В турнира, на 23-24 ноември, той се състезава за Националния отбор по бокс.
Участваха само балканските страни – Сърбия, Хърватия, Македония, и ми се падна за съперник най-добрият състезател на домакините, сърбинът Омер Аметович. Успях да го преодолея. Самият мач беше, така да се каже, голяма атракция, защото противникът ми беше роден в град Шабац и цялата публика беше на негова страна. Но аз съм много доволен от себе си, разказва за турнира Ергюнал Сабри.
18-годишният боксьор учи в езиковата гимназия „Христо Ботев“ в град Кърджали. Вече е постигнал и забележителни успехи в любимия си спорт – двукратен европейски шампион за 2019 /при юноши и при мъже/, 11 пъти шампион на България и двукратен спортист на годината на гр. Кърджали.
По бокса Ергюнал се запалил случайно. На 11 годишна възраст – както и самият той се изразява – бил на тренировки по футбол и разбрал, че в Кърджали има турнир по бокс. Изгледал го, и след края на турнира взел решение да се запише на тренировки в клуб „Арда бокс“, където се запознава и с първия си треньор Стоян Узунов.
Видях, че има талант в това дете. Започнахме сериозни тренировки. След две години тренировки още не беше спечелил нито един медал, но аз виждах в него потенциала, който той има, – разказва наставникът Стоян Узунов и си спомня случка от 2013 година: – Имаме традиция, всички изявени боксьори да ги снимаме индивидуално с медалите, които са спечелили. Исках да снимам и Ергюнал. Когато правехме календара той ме попита: „Треньоре, аз нямам медали, защо ме снимаш за индивидуална снимка? Какво ще пишем отдолу? Аз нищо не съм постигнал.“ Казах му: Моето момче, ще пишем „Проект олимпийски шампион.“
Макар че това, което до момента е постигнал не е никак малко, аз вярвам, че истинските успехи на Ергюнал предстоят. Не само, че има потенциал, той има дисциплина, която в бокса много рядко се среща. Вярвам, че рано или късно ще постигне страхотни успехи в бокса. В България той не е имал загуба нито при мъже, нито при младежи.
Стоян Узунов в момента е единственият треньор и председател на „Арда бокс“. Надява се след време Ергюнал да го наследи и като треньор.
Тренировките на „бъдещия олимпийски шампион“ са всеки делник по час и половина. Но отделно след училище Ергюнал прави и една индивидуална тренировка, например бягане. Така общото време, което отделя за спортна подготовка става четири часа дневно. Какво му дава спортът, освен тръпката от победите и наградите?
След 12-ти клас Ергюнал отново смята да съчетае учене, кариера и спорт. А относно тънкостите на тази дисциплина, младият талант споделя:
Боксът не е да се качиш на ринга и да се биеш. Боксът е едно изкуство. Гледаш да покажеш нови движения, удари, но не е като уличен бой. Боксът си има правила, точкувания...
Що се отнася до боксьорите, които приема като пример в живота и кариерата си, Ергюнал Сабри изброява:
Старите български боксьори Ивайло Маринов, Серафим Тодоров, Даниел Петров, и още Петър Лесов, Георги Костадинов – това са едни от най-добрите боксьори като цяло в българския бокс.
Снимки: Радио Кърджали
Румен Рашев е сред най-ярките премиер-солисти на българския балет в края на 70-те и през 80-те години на миналия век. Попада в света на изкуството случайно, затова пък с благословията на именития Неделчо Изов – директор на Държавното хореографско..
Във времена на турбуленции, промени и повтарящи се истории от миналото, с настъпването на най-женския месец март отново заговаряме за равнопоставеността между половете и правата на жените. И някак страшно е да си признаем, че днес повече от всякога..
Преди малко повече от 80 години, през 1942 г., в София се ражда едно момче – плод на любовта между българка и французин. Родителите му се запознават във Франция, но през 1939 г. се връщат в България. Втората световна война ги заварва тук, а бащата..
В продължение на три десетилетия Павел Балев се радва на изключителна кариера в Европа, Азия и Америка. Той е най-уважаваният български диригент в Германия..