Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Свети Никола коня кове“

Никулден в народните песни и легенди

Дойде ли декември, в България празниците сякаш стават повече от делниците. Независимо от грамадата спешни задачи, обичайни за времето преди Коледа, "вълната" от имени дни и всякакви поводи за празнуване ни "завъртат" в своя ритъм. Първият голям ден от предколедната поредица е 6 декември. На тази дата православието почита Св. Николай Мирликийски Чудотворец, когото църквата възхвалява като „правило вери и образ кротости“ (правило на вярата и образец на кротостта).

Разположен календарно около средата на Коледните пости, Никулден е сред най-обичаните и тачени християнски и народни празници. Своя професионален празник отбелязват банкери, моряци и риболовци, имен ден е на над 200 000 българи. И до днес на трапезата задължително присъства пълнен шаран или друго традиционно рибно ястие, варена царевица, жито или булгур, обреден хляб.

Както повечето християнски светци, Св. Никола е получил свой образ в народната традиция – едно от многобройните доказателства за чудодейната сила на фолклора да приобщава и надгражда върху древните пластове на човешката мъдрост. Според вярванията, когато създал земята, Господ събрал петима братя-светци и на всеки дал да управлява някоя от стихиите. На свети Никола се паднали морета, реки и езера. В народните песни, приказки и предания, св. Никола е повелител на морските дълбини и на техните обитатели, на морските бури и хали, покровител на моряци и рибари. Тези представи напълно отговарят на преданието за чудодейното спасяване на моряци по време на страховита буря, описано в житието на светеца.

В някои народни песни свети Никола има крила и не само стига до морското дъно, но може и да лети нависоко. Готов е всеки миг да се притече на помощ, ако някой е в беда. Описан е и като красив юнак, който стяга коня си, и като старец, от чиято брада пада сняг. Според друга легенда, когато Господ събрал петимата братя, на свети Никола се паднали „служба и трапеза“. В българската обичайна практика „служба“ е празник, посветен на християнски светец, почитан като покровител на отделен човек или на цялото семейство, род, общност. У нас редица селища поддържат тези традиции. Свети Никола е патрон на гр. Бургас, както и на редица други селища по Черноморието.

Във фолклоризирания образ на светеца изследователите откриват и черти на митичния човек-змей, който може да е с едната си душа на едно място, а с другата – където поиска. Видният български етнограф Димитър Маринов е записал подобни разкази и песни. Според тях, когато бил на трапеза, а в морето се появи опасност за някого, свети Никола не напускал трапезата, а заспивал. Всъщност това „заспиване“ му давало възможност с едната си душа да отлети и да спаси хората, изпаднали в беда. Димитър Маринов цитира песен, която се изпълнявала на Никулден по време на празничната трапеза. В нея се разказва как „свети Никола коня кове“, за да отиде на погача, заедно с „вси светии“, защото се е родил Млада Бога. Когато отишли при Богородица, светиите седнали на трапезата. Свети Никола взел златната чаша, която му дал свети Василий, но заспал и изпуснал чашата. Миг преди да се разлее виното, той я уловил. След това обяснил, че не е заспал, а се е „пренесъл“ да укроти силни бури да спаси три гемии.

Свети Никола се приема и за покровител на семейството, на дома, имота и стоката.


Снимки: БТА и БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..

публикувано на 18.06.24 в 10:10