Големите въпроси − за произхода на Вселената, за пътуването във времето, за съществуването на извънземен разум, за достигането до други планети − занимават съзнанието на младия учен Деян Михайлов още от детството. Като момче той прекарва много време в размисъл как е възможно Вселената да няма край, а в гимназията осъзнава, че пред него стои само един път – да служи на науката. Призванието му го отвежда в Оксфорд и Кеймбридж, където се дипломира и прави докторантура по астрофизика.

През последното хилядолетие успяхме да отговорим на много въпроси, свързани с астрономията и с астрофизиката, но те, от своя страна, поставиха още по-трудни, на които все още не можем да намерим отговорите, казва Деян Михайлов. Затова и според него този процес никога няма да свърши и винаги ще има нови открития, пораждащи нови въпроси. Например откритието на гравитационните вълни, предсказани столетие по-рано от Айнщайн, които отварят прозореца за изучаването на вселената − именно на тях ученият посвещава усилията си, в един от институтите „Макс Планк” в Берлин.

Когато през 2015 г. за първи път бяха засечени гравитационни вълни, това беше повратен момент за развитието на астрофизиката – казва Деян Михайлов. – И ако дотогава астрономите разчитаха единствено на светлината, която идва от далечни обекти, за да ги изучават, сега могат и да чуват тяхното движение. Аз започнах докторантурата си няколко месеца преди засичането на гравитационните вълни и имах възможност да се включа в това международно усилие още от самото начало. Моята дисертация се фокусира върху т.нар. нискочестотни гравитационни вълни, които, ако един ден бъдат засечени, ще ни разкрият как е започнала Вселената и кои са били първите процеси след Големия взрив.

По време на докторантурата си в Кеймбридж Деян Михайлов се среща със Стивън Хокинг. Гениалният астрофизик дори присъства на семинар на българина.

Стивън Хокинг беше причината да отида в Кеймбридж, тъй като той беше превърнал тамошния институт в световен център за развитие на астрофизиката – казва още Деян Михайлов. – Така, че за мен беше изключително вълнуващо, когато за първи път видях Стивън Хокинг. През моето време в Кеймбридж имах възможност няколко пъти да разговарям с него и въпросите, които му зададох, бяха свързани с бъдещето на астрофизиката след откритието на гравитационните вълни, както и дали някой ден ще намерим отговори на въпросите, които самият той не е успял да разгадае. Според него, това ще стане − дали след десет или сто години, тъй като хората винаги ще притежават този елемент на вълнение и любопитство, подтикващ ги да разберат повече за Вселената.

Дали младият учен споделя мнението на Стивън Хокинг, че до няколко столетия човечеството ще унищожи Земята и затова трябва да си потърси нов дом?

Ако нещо се случи на планетата ни и това я унищожи – природно явление, астероид или световна война, ние трябва да имаме резервен план – отговаря той. – Ние трябва да продължим човешката раса и от тази гледна точка е задължително да установим колония на друга планета. Първата и най-близка подобна възможност ни се отдава с планетата Марс, където, макар и много трудно и много скъпо, можем да основем колония през следващите 10-20 г. Наистина, за други планети все още нямаме технологията, но и преди двеста години не сме имали начин да стигнем до Луната и до Марс. Затова е важно да продължаваме да се развиваме и да правим нови неща – дори и да изглеждат почти невъзможни в момента, те все пак могат да бъдат постигнати, благодарение на нови технологии.

Деян Михайлов, с удоволствие някой ден би живял на Марс, но междувременно се посвещава на голямата си цел – да разбере какво е станало в първите секунди след Големия взрив.