Отиващата си 2019 година оставя силен отпечатък в международните отношения на България. Най-открояващо събитие в тези с ЕС беше препоръката на ЕК за снемане на мониторинга над страната в сферата на вътрешния ред и правосъдието. 12 години след приемането си в Съюза през 2007, в края на октомври 2019-та България получи признание, че е изпълнила изискванията за върховенство на закона и борба с корупцията. Формално произнасяне по въпроса от Съвета на ЕС и Европарламента още няма, но няма и опасения, че то би било отрицателно. Пак през октомври, от Европейския съвет по банково преструктуриране дойде сигнал, че България може да влезе във валутния механизъм ERM II през първата половина на 2020г. Ако това стане, според рейтинговата агенция Fitch страната може приеме еврото в началото на 2023-та. Не така оптимистично приключва годината по отношение на каузата за присъединяване към Шенгенското пространство. Въпреки продължилите уверения за подкрепа от различни държави, към края на 2019-та перспективата за пълен достъп до пространството за свободно движение на хора и капитали остава твърде неопределена.
След като правителството плати около 1,1 млрд. евро за осем нови изтребителя F-16, България зае в НАТО второ място, след САЩ, по дял от БВП предназначен за отбрана. Заделените средства за отбрана в България надхвърлиха 3 %, което я подрежда преди държави като Гърция, Англия, Естония, Румъния, Полша, Латвия. Тези дни бе оповестено, че България е предложила в град Варна да бъде разположен координационен център на военноморските сили на НАТО в Черно море. Така към края на 2019 г. се видя, че на България се отрежда особено място в плановете на Алианса да засили присъствието си в Черно море.
Към края на ноември премиерът Бойко Борисов и президентът Доналд Тръмп подписаха във Вашингтон Рамков документ за стратегическо сътрудничество между България и САЩ. Обект на разговорите на най-високо равнище бяха проектът за АЕЦ "Белене", газовите коридори през България, военната модернизация и сигурността в Черно море. Американските компании “Локхийд Мартин”, “Нортроп Груман”, “Ошкош Дифенс”, “Текстрон” и Ай Би Ем заявиха интерес към съвместно производство на оръжия и бойна техника с български заводи и към участие в търговете за нова техника за Българската армия.
Възходящите развития в европейското и евроатлантическото направление на външните отношения на България бяха съпроводени от епизоди с обратен знак във връзките с Русия. България експулсира заподозрян в шпионаж руски дипломат, след като през 2018-та въпреки външен натиск бе отказала да предприеме подобна мярка заради случая Скрипал. В отговор Русия обяви за персона нон грата първи секретар на българското посолство в Москва. Президентът Владимир Путин обвини България, че съзнателно бави реализацията на проекта за газопровод „Турски поток“ на своя територия. Премиерът Бойко Борисов обаче категорично репликира, че това не е така и ако напредъкът на проекта не е толкова бърз, това е защото за разлика от страни като Сърбия, Турция или Русия, България спазва задължителни изисквания и процедури на ЕС. Официално Борисов и руският посланик в София Анатолий Макаров заявиха, че няма предпоставки, които да възпрепятстват развитието на двустранните отношения в прагматичен и добронамерен дух. Но те очевидно са далеч от някогашната си добра форма и във висока степен се влияят от отношенията на България с европейските й и евроатлантически партньори. Синтезирайки ситуацията, премиерът Борисов изтъкна, че отношенията с Русия не са влошени, а прагматични и точни, а в диалога с Москва София ще се ръководи от националните интереси с придържане към общите европейски и евроатлантически политики.
Страната ни ще получи догодина първите осем самолета F-16 Block 70 от договорените общо шестнайсет, съобщи в Долна Митрополия служебният военен министър Атанас Запрянов. Първите две летателни машини ще пристигнат в края на март, а до края на..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в подкрепа на българските общности зад граница – примери от реализирани инициатива във Франция и..
Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили трайна следа след себе си. Освен автентични родословни дървета и родови истории на фамилии от..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
На 14 ноември в „България днес“ ви запознаваме с програмата на МОН "Неразказаните истории на българите", която въвлича..