След Освобождението (1878 г.) ритуалите за Коледа и Нова година в България започват да се европеизират. Амбициите на княжеските, а по-късно на царските особи и на управляващите се насочват към заветната цел всичко да бъде както в Европа. Един от най-важните и обичани символи става елхата. Според редица източници, първата коледна елха в България се украсява на 23 декември 1877 г. от руските офицери на генерал Гурко.

Горската омайница, обаче, грейва с истинска прелест през 1879 г. в София и предизвиква бурен възторг – разказва Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново. – Коледната елха се утвърждава в празничната атмосфера на страната благодарение на княгиня Клементина / майка на княз Фердинанд/. На пищно дворцово тържество, организирано за учениците от столичните училища, се украсява огромна елха. През деня децата не смеят дори да ахнат. Така силно ги впечатлява вълшебното дърво.

Малко известен е фактът, че първата голяма частна коледна елха в столицата е дело на държавника и политик Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на личния прием, гостите получават правото да отнесат по една играчка за спомен. И докато в София Стамболов дава тон за поевропейчването на домашната Коледа още в края на 19 век, елхата навлиза масово в градския бит сравнително късно – около 20-те години на миналия век.

Първоначално българите украсяват дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки. Цената им е 10-12 дори понякога до 100 лева за по-луксозните. Интересно е да се отбележи, че тогава жизненият минимум във Велико Търново e около 30 лева на месец – уточнява г-жа Недева.

Новогодишните балове с изискано меню и тоалети, изписвани на заможните дами и господа от чужбина, също са част от празничното очарование и елемент на европейската мода при празнуването на Коледа и Нова година.

През зимата на 1880 г. княз Александър I Батенберг организира първия европейски бал в България, известен в периодичния печат като „вечерна забава с танци“ – казва Тодорка Недева. – На новото за бита и нравите на българина нощно забавление присъстват 116 отбрани гости, сред които представители на чужди държави, родни държавници, млади офицери, висши служители от управата на Княжеството. Тоалетите на присъстващите 23 дами не се отличават с особена изисканост и стил. Някои от тях дори са облечени с прости вълнени рокли, нямащи нищо общо с европейската изтънченост. През следващите години дворцовите балове се утвърждават в многоликия живот на нова България, доближавайки се до изискания стил и лукс на подобните светски събития в европейските дворове.

Сред любимите коледни обичаи е изпращането на честитки с благопожелания за здраве, щастие и любов. Не само за каймака на обществото, но и за простолюдието е било  въпрос на чест, престиж и късмет да украси с прелестните „подвижни картинки”, както тогава са наричали пощенските картички, дома си в тихата и свята Рождествена нощ.

Разнообразието от картички в началото на миналия век е смайващо. Почти всички са отпечатани в чужбина, а някои дори са изрисувани на ръка, изработени са от коприна или друг фин план и щедро обсипани със златен и сребърен прах. В първите следосвобожденски години поздравленията задължително се изписват на лицевата страна, а гърбът остава за адреса. През 30-те и 40-те г. на миналия век интересът към коледно-новогодишните картички затихва, защото се утвърждава модата на визитките, и особено представителите на артистичните среди и интелектуалния елит започват да подаряват свои визитки на близки, роднини, познати, за да честитят празниците.

Неизменна част от коледно-новогодишната магия са и появилите се искрящи в небето „огнени играчки”, както тогава са наричали зарята. И, разбира се, подаръците за децата.

Характерни за момиченцата са кукли, а по-заможните семейства са имали възможност да си поръчват и от чужбина. На момченцата са се подарявали топки, дървени кончета. Поучително е да се знае, че в миналото българите са имали навик да подаряват книжки с детски стихове, разкази, приказки на своите деца, и по този начин са приобщавали малчуганите към българската литература, защото книгите са били предимно дело на български автори, и така са сродявали Коледа с книжнината и просветата – отбелязва г-жа Недева.

И до днес българите не забравят на всяка Коледа да поставят на елхата поне по една нова играчка, тъй като вярват, че това носи здраве и късмет.

Снимки: РИМ Велико Търново; фотоколаж: Михаил Димитров