Министърът на отбраната и вицепремиер по въпросите на сигурността Красимир Каракачанов изрази пред „Радио България“ увереност, че НАТО и ЕС ще овладеят гръцко-турските спорове. В интервю, дадено на колегата ни Иво Иванов в края на миналата година, на въпроса дали и през 2020-та България ще удържи миграционния натиск, министърът отговори така:
Границата с Турция е под контрол и ще бъде под контрол, защото ние имаме готовност освен гранична полиция, да използваме и армията за защита на нашата граница. И тук волята на правителството е ясна и категорична − недопускане на големи маси от хора, които да влизат нелегално на наша територия. Гърция е доста по-уязвима, защото има огромна морска граница и това, което сме направили ние по българо-турската граница те няма как да го направят по островите. При нас ситуацията е малко по-лесна, но пък сме взели и доста по-строги мерки. И съм убеден, че ако няма умишлена провокация − някой умишлено да организира и да изпрати към нашата граница 100-тици хиляди хора, макар че и в такава ситуация мисля, че ще се справим, не би трябвало да има притеснения за нашата граница.
Ще успеят ли механизмите на НАТО да овладеят напрежението в близост до България, между страните съюзнички като Гърция и Турция?
Ще успеят, защото напрежението между Турция и Гърция е породено от икономически интереси. Става въпрос за газа около Кипър, който дава доста перспективи за икономически печалби. И тук спорът между Турция и Гърция е кой ще се възползва от това. Но нито една от двете страни, въпреки дрънкането на оръжия, според мен няма да посмее да прибегне до въоръжена намеса. Има достатъчно механизми и в НАТО и чрез ЕС това да бъде избегнато. Но това по никакъв начин не отменя факта, че има напрежение и несигурност, и че има вероятност този процес да ескалира.
Как оценявате нарастващото превъоръжаване на Сърбия?
Правят ми впечатление няколко неща. През последните години сръбските политици отново започнаха да търсят врага около себе си. Започнаха отново да обвиняват част от съседите си, че едва ли не заговорничат срещу тях. Било България, било Хърватия. А такова нещо няма. Въпрос на избор на сръбския народ и на сръбските политици е дали да членуват в НАТО и ЕС. Определено обаче тази тактика, която са избрали да кандидатстват за членство в ЕС, но да не искат да бъдат в НАТО, няма как да се случи и може би те го знаят. Но че Сърбия се превъоръжава и то доста активно е факт. Чуваме изявления на техния военен министър, че Сърбия се стреми към въздушно превъзходство на Балканите, това също дава теми за размисъл. Приказките за размяна на територии между Сърбия и Косово, за присъединяване на територии от Босна към Сърбия, също не са за подценяване. Аз не искам да обвинявам никого, но имайки предвид практиката на Балканите, сме длъжни да бъдем предпазливи, много добре наблюдаващи ситуацията и анализиращи случващото се.
И да погледнем към нерешените спорове със Северна Македония.
Сложен въпрос. Решението би трябвало да го получим от Скопие. Тази политика от времето на Тито − да се опитваш да флиртуваш с всички и леко да поизлъжеш всички, за да можеш ти да си добре, няма как да стане. Ние сме признали Македония като суверенна държава. Никой не може да ни кара и не може да иска от нас да признаем, че езикът, който те наричат македонски език е отделен. Според тяхната конституция те са го нарекли преди 50 години македонски, могат да го нарекат и есперанто, това си и техен проблем. Но в международното право се признават държави. Субект на международното право е държавата Северна Македония, а не техните идеи за някакъв отделен език или за македонска нация. Не се признават нации и не се признават езици. Говорихме за конфликта между Турция и Гърция заради Кипър. Вие чули ли сте някой в Кипър или в Гърция да води спор дали кипърците, които говорят гръцки, са отделна нация или не са? Или на какъв език говорят кипърците − на гръцки или кипърски? Подобен спор да има между Германия и Австрия, дали говорят на австрийски или на немски, или двете Кореи, които са пред война? Дали има севернокорейска нация и дали единият език е различен от другия? Тази шизофрения създадена в титова Югославия на идеологическа основа с идеята да се унищожи българската кауза и съзнание в Македония, няма как да бъде част от една европейска политика и няма как, който и да е в България да я приеме и подкрепи. Това няма как да стане“− категоричен е българският министър на отбраната и вицепремиер по сигурността Красимир Каракачанов в интервюто си за „Радио България“.
Първата част на интервюто четете тук.
В програмата на 27 ноември поставяме фокус Ньойския договор, от чието подписване се навършват точно 105 години. Ноември е месецът, в който е учредена и Организацията на бежанците от Западните покрайнини. "Дългосрочните исторически процеси за..
През нощта ще бъде ясно. Вятърът в повечето райони ще стихне. След полунощ по протежението на р. Дунав, на места в котловините, поречията и по Черноморието ще се образуват мъгли и ще има намалена видимост с ниска облачност. Минималните..
Търговските центрове в София и страната ще увеличат броя на охранителите, там където е необходимо. Предвижда се да се сложат и допълнителни паник-бутони при желание от страна на търговците, съобщава Българската асоциация на ритейл..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..