Буйно мъжко хоро извиха двайсет смелчаци в ледените води на езерото Мичиган, развявайки българския флаг. Други триста души българи им се радваха от брега, подскачайки и те под звуците на тъпана и гайдата. Градусът на настроението ги бе накарал да забравят за температурата леко над нулата и поривите на вятъра.

Малко преди това отец Грую Цонков от църквата „Света София“ край Чикаго отслужи празнична литургия, благослови присъстващите и хвърли кръста.



Ловко успя да го извади от ледените дълбини роденият в Разград Иво Костов. Така за поредна година чикагските българи отбелязаха богоявленската традиция.

Цялата сложна организация на тази емоционална и мащабна проява на българщината на 8 000 километра от родината е дело на 29-годишния Делчо Стоев и неговата приятелка Соня Петрова.

Делчо емигрира от България с родителите си през 2004 г., но и до днес продължава да я носи в сърцето. За това, как му идва идеята за богоявленската инициатива в Чикаго, той разказва:

Преди години, още като малък в Кърджали, където съм израснал, всяка година на 6 януари скачах в язовира. Поради тази причина исках да създам нещо такова и тук, в Чикаго, където има голяма българска общност. Дотогава никъде в Америка не се празнуваше Йордановден, никой не е имал грижата да се заеме с това. Гледах как в България изпълняват този ритуал. Явно наскоро са вкарали хорáта, които се играят във водата, преди години това го нямаше. Събират се много хора – лъчезарни, усмихнати. Почитат традициите си. Това ми даде хъс да организирам и тук такъв празник.

Началото Делчо полага сам през 2015 г. Миналата година се събира рекордна публика – към 360 човека. За сметка на това тази година рекорден е броят на дръзналите да се хвърлят в ледените води. Този път в инициативата се включи и генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев, за което съм изключително признателен, сподели Делчо. Организаторът на събитието се оказа както сред смелчаците в ледените води, така и с гайда в ръце, тъй като преди 3 месеца специално е започнал да взима уроци при гайдаря Кирил Кетев.

За емоцията да развееш българския флаг над Мичиган, Делчо Стоев казва:

Невероятно е. Аз и поради тази причина подех инициативата да направя нещо различно за българите тук – да се съберем колкото може повече хора, заедно да изживеем момента и да поддържаме българските традиции.

А сега нашите хора в Чикаго се стягат за втора година да отбележат българската Сурва. Събитието се организира от други двама ентусиасти – Емил Миланов и Николай Василев от Перник.

Но, както казва Делчо, българската общност е сплотена не само в празник, но и в делник: Българите тук се поддържат, всеки гледа да помага на другия. Голяма част от тях живеят с мисълта един ден да се върнат в родината. Животът в странство не винаги е сбъдната мечта, а всеки житейски избор има своята цена.

Животът на българина тук минава в 10-12-часов работен ден, каране на камиони и малко време, оставащо за семейството. Особено това се отнася за тираджиите, които са със седмици на пътя.

Когато са в почивка, предпочитат да се отбият в българските културни центрове, българските кафенета, дискотеки и фолклорни клубове, да заведат децата си в българските неделни училища – една малка България, далеч от корените си (по данни на Министерството на външните работи само в САЩ българите са 300 000).

От около две години държавата обмисля стратегии за връщане на разпилените по света българи, в родината. Бе лансирана идеята за финансово стимулиране на младите хора, готови да направят тази крачка, със суми до 1200 лева месечно в рамките на година. Дали обаче това е пътят за връщането им в България? Ако направят 1200 лева пенсията – да, – смее се Делчо, а после, вече сериозно, добавя: Не мисля, че това би помогнало младите хора да се върнат. Особено ако трябва да издържат семейства. Всъщност, според него, именно финансовият проблем е основният, който гони българите далеч от родината. Относно останалото, както посочва той, България си е прекалено привлекателна. Тя има абсолютно всичко.

Снимките са предоставени от Делчо Стоев