Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Здравка Евтимова: Четящият човек не може да бъде манипулиран

| обновено на 24.05.20 в 01:23
Снимка: capital.bg

Има истории – уж вдъхновяващи, красиви, ала повлечени в тресавище от безсилно заплетени думи. Има и други – истински вдъхновяващи, които политат в съзнанието с лекотата на птица. Сякаш с разперени криле, историите на Здравка Евтимова разместват пластове в душите и с ефирния си полъх менят настроения и емоции, навяват спомени и прошепват мечти.

„Юлски разкази” на Здравка Евтимова е най-предпочетената българска книга от читателите на Столичната библиотека през отминалата година.

Нейните разкази и романи са четени и награждавани в много страни по света – САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Гърция, Израел, а отскоро и в Китай. Авторката шеговито нарича себе си „влаков писател”, защото много от историите й са се родили в купетата на влаковете между Перник и София – градовете, в които се намира домът й и работното й място на преводач с английски език. Но за каквото и да разказва, произведенията й омайват с три неизменни съставки – доброта, съпричастност и любов.


"Добротата е в нас самите – вярва тя. – И когато човек обърне своята добра страна към хората, той ражда в тях доброта. А що се отнася до съпричастността и любовта, това е основата, поради която човечеството е оцеляло и продължава да се развива – въпреки алчността, злостта и всички отрицателни емоции. Спомнете си само как хората в концентрационните лагери са намирали парченце ябълка и са я давали на някой болен".

Страданието обаче може да отприщи и низост, и дори жестокост. Като в „Кръв от къртица” – разказът, написан с голяма горест в сърцето и влязъл в училищните програми на Дания и САЩ.

"Когато нещо е родено от тъга, то без съмнение я носи в себе си и я предава на хората – казва писателката. – Наистина, тъгата я има в живота ни, но от нас зависи дали ще я превърнем в постоянно състояние или чрез своите постъпки и мисли, чрез онова, което изживяваме, ще я преобразуваме в нещо светло. За да може от тази светлина да се роди радост".

И да прерасне в щастие. Писането е една много щастлива самота, ако не пиша, се чувствам сякаш болна, добавя Здравка Евтимова.

"Когато пиша на родния си език, имам чувството, че зад гърба ми стои българската история – годините на Първото и на Второто българско царство, на славата, но и на трагизма на ослепените войски на Самуил, на кръвта, пролята от нашите съотечественици. И, без да искам, в думите попадат и радостта, и трагизма, и болката. На английски не е така – няма го усещането за радост, за това, че все едно летиш нанякъде, че все едно те няма, докато пишеш".

Годишните класации за литература обикновено водят към равносметки – те ни карат да се замислим също така станали ли сме по-четящи хора и как би изглеждало обществото ни, ако всеки от нас всеки ден отделяше време, за да се потопи в някоя история с книга в ръка.


"Освен че е красив, четящият човек набира повече смелост, гордост и достойнство – смята писателката. – Добрата литература е именно урок по достойнство и чест. Четящият човек също така е решителен – той не може да бъде манипулиран, нито накаран робски да превива врат".

И тъй като в началото на Новата година си отправяме пожелания, как би искала Здравка Евтимова да види българите по пътя към своето личностно и обществено израстване и да го опише в бъдещ разказ или роман?

"Бих желала да забравим максимата, че преклонената глава сабя не я сече – отговаря тя. – Иска ми се нашите вратове да не бъдат наведени покорно, а да стоим изправени достойно, да гледаме открито и да не се страхуваме да изразим мнението си. Сведената глава оцелява, но нейното не е живот, а робство. Ние, българите, вече не живеем в робство и затова е време да насочим силите си в изграждането на нещо силно и запомнящо се, което ще накара хората от другите страни да ни се възхищават. Смятам, че имаме тези качества да го направим".


Снимки: БГНЕС, личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35

Александра Карастоянова-Херментин се нарежда сред съвременните композитори, признати в цял свят

Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..

публикувано на 04.12.24 в 10:15
Нуредин Нурединай

Нуредин Нурединай от Гора: "Трябва да се върнем към човешките ценности и да опазим идентичността си"

Нуредин Нурединай  произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) .  В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..

публикувано на 24.11.24 в 20:15