Килим от антична мозайка с най-различни форми и цветове, мраморни камъчета изкусно подредени върху стени на римски домове и останки от обществени сгради. Такива фини образци от изтънченото римско изкуство са открити на много места по нашите земи. Те са културно наследство с висока стойност, което изисква много средства и грижи, за да бъде съхранено за идните поколения. В повечето случаи мозайките са изложени на открито, в обезлюдени местности, а пренасянето им в музеите е трудна и често неизпълнима задача.
Естетиката на старинната каменна облицовка, с фигурите и миниатюрите върху нея, отдавна вълнува съзнанието на Катя Лекова. Тя е химик и университетски преподавател по призвание, но и голям ценител на класическите произведения на изкуството. Самата тя знае колко труд и вдъхновение влага авторът, докато създава една своя творба, затова не иска да си представи, че някой ден шедьоври на античността, каквито са мозайките, ще изчезнат от земите ни. Посветила е много време и лични средства, за да обикаля и снима места, където има дори малки фрагменти от мозайките. Мисията й не приключва с това. След като ги заснеме, тя се опитва творчески да ги пренесе със специална техника върху стъкло. Голямо предизвикателство пред самоуката художничка е да постигне трайност и качество на картините:
„Аз бях работила върху стъкло преди това, бях правила различни изображения на фрагменти от картини на Владимир Димитров-Майстора, на Моне, импресионистите. Бях правила картини с ярки цветове, със специални бои, които придават богатство и колорит на изображението. Това, което постигнах, благодарение на професионалния ми опит в химията, е един стабилен грунд върху стъклото, над който рисувам мозайките. Доволна съм, че до момента никъде не се е получило напукване или промяна в цветовете на рисунката. Така превърнах моята любов към изкуството и в частност към римските мозайки, в своя мисия. Като преподавател в Катедрата по химия на Благоевградския университет, средата, в която съм била, е от хора с всестранни интереси, но когато заговарях за мозайките, колегите ми казваха, че нямат информация за тях. Тогава си казах, че си заслужава да ги популяризирам и да намеря начин да покажа на повече българи какво има по нашите земи. Не всеки има възможност да пътува и да разгледа запазените римски мозайки. Много съм впечатлена от античната вила „Армира“ в Южна България, близо до Ивайловград. Горещо препоръчвам на всеки да отиде и да я разгледа“.
Миналата година Катя Лекова успява да посети форум с изложба на „Капитолия“ /от Рим/ в Археологическия музей в София. Впечатлена е от фотографската изложба на показаните мозайки от земите на България. Това й дава ценна възможност да се запознае с местата, където те се съхраняват.
„Сега се готвя за участие през април в Международен форум в Пловдив, свързан с нашето културно наследство. Там ще представя прерисуваната върху стъкло мозайка, която съм заснела на остров Сицилия.
Тя е сходна с нашите, защото същите майстори са работили и по нашите земи. Когато става въпрос за история, ние българите повече разказваме за петвековното робство и така пропускаме да забележим какво наследство пазим от Античността. Аз когато гледам съхранените мозайки в Девня, в Пловдив, в Стара Загора, в София и т.н., винаги си мисля колко трябва да се гордеем като българи“.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..