Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вглеждането в историята дава самочувствие

На “Калояновата крепост” децата разиграват битки в открити уроци по история

Българската история напуска кориците на учебниците и връща времето сред декора на средновековен замък с бойници и кули. В него наученото в класните стаи може да бъде преживяно чрез различни роли – воини отново се сражават с рицари, боляри обсъждат държавните дела, а селяни се грижат за прехраната и месят хляб.

Преди четири години на двама военни от запаса им хрумва идеята да анимират уроците по история, превръщайки децата в главни действащи лица. В проекта си “Приказка за България” те разкриват по автентичен начин как са изглеждали нашите предци, какви са били техните занаяти, бит, култура и военно дело. А за сцена на възстановките избират “Калояновата крепост” в село Арбанаси (в непосредствена близост до старопрестолния град Велико Търново) – съвременен атракцион с имитации на архитектурни елементи, намерени на хълма Царевец, в който се влиза по дървен мост над ров с вода. Сред крепостните стени децата обличат ризници и шлемове на средновековни воини, мелят брашно и месят хляб по древна технология, запознават се със славните победи на българските царе.


Посрещаме децата на входа на „Калояновата крепост“ и там им обясняваме каква е разликата между крепостите, замъците и дворците – разказва Александър Карачолев, един от основателите на проекта.

След това започваме беседа, в която разказваме за Първото и Второто българско царство. Правим съпоставка и на оръжията – от една страна, лъкове, стрели и пушки, а от друга, въоръжението на съвременния българския войник. Освен теоретически занятия, водим и практическо обучение, например боравене с меч, стрелба с лък и с пушка, приготвяне на домашен хляб. А в кръжоците по изобразително изкуство децата оцветяват различни рисунки, ръководейки се за избора на цветовете на средновековното облекло от манекени.

Малките посетители посрещат “живите” уроци с еуфория, а някои от тях дори демонстрират талант в стрелбата и във фехтовката.


Възстановките не представляват алтернативен разказ за историята на България, а придават повече цвят и по-приятен щрих в обучението, подчертава Александър Карачолев.


Ние не пречим на преподаването по история в училищата, нито под някаква форма променяме учебния план – продължава той. – По-скоро пресъздаваме това, което е записано в учебниците с дребен шрифт – предназначено за най-любознателните деца, вълнуващи се от историята. Например кой български цар за първи път е секъл монети, защо облеклата на български воини се различават от тези на арабските, византийските и римските войници. Преди две години пък чествахме един век от Дойранската епопея и акцентирахме върху Първата световна война, а през 2018 г. отбелязахме 1300 г. от победата на хан Тервел над арабите и спасяването на Европа.

Приказките за България най-често засягат Средновековието и Възраждането и не поглеждат по-напред от Първата световна война. А достоверния разказ за най-новата ни история създателите на проекта оставят на учителите, надявайки се този период скоро да влезе в учебниците.

Засягайки настоящето и бъдещето, учим децата как да съхранят паметта за родовете си – казва още Александър Карачолев. – Всеки човек може да открие в себе си по нещо от своите предци, ако погледне назад във времето и в историята. А това ще му донесе сериозно лично удовлетворение и ще го накара да се чувства горд и специален. Много често използваме цитати от велики автори, за да накараме децата да разберат, че всичко, което правим и пресъздаваме за тях, наистина се е случило. И накрая те излизат по-горди, по-усмихнати и по-щастливи от това, че са българи.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В личен план 60% от българите са доволни от 2024 г., оптимисти за 2025 г. са 47%

Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г.  Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..

публикувано на 20.12.24 в 12:08

Отварянето на граничния преход Рудозем – Ксанти е историческо събитие

Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница  "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...

публикувано на 20.12.24 в 12:00

По съседски: Събития с балкански адрес

Албания и Черна гора отбелязаха напредък в евроинтеграцията през 2024 г. Лидерите на ЕС се срещнаха на 18 декември със своите колеги от Западните Балкани. Председателката на Еврокомисията Урсула Фон дер Лайен призова за търсене на решения и..

публикувано на 20.12.24 в 12:00