Непристъпна и непозната дори за археолозите, римската крепост Петрич кале е на път да се превърне в нова туристическа атракция. Намира се в диаметрално противоположна посока от едноименния гр. Петрич. Петрич кале е близо до морската ни столица Варна, само на 20 минути път с кола от там.
Издигната е на ръба на Авренското плато, като от крепостта се разкрива красива гледка към цялата Девненска долина, към долината на река Провадийска.
От там може да се наблюдава широк хоризонт на север към териториите, от които евентуално би могъл да дойде нападател и точно поради тази причина крепостта е била обитавана през цялото Средновековие – обяснява археологът Мария Манолова-Войкова – ръководител на разкопките и проучванията, които се правят през последните 2-3 години:
Местните хора вярват, че крепостта е била основана от цар Петър I( управлявал в периода 927-969 г.). Така е записана в предания и легенди, документирани през XX-ти век. Интересното е, че когато се вгледаш в крепостта и в нейното местоположение, доминиращ е камъкът. Смятаме, че това наименование Петрич е производно на гръцката дума „петрос“- камък. Тя е от много по-ранен период и не може да се свърже само с Българското средновековие. Вероятно е възникнала през късната Римска епоха, и е била за охрана на Марцианопол – един от най-големите тогава римски градове, днес в пределите на България. Заблудата, че е от периода на Средновековието, Петрич кале е известна предимно от исторически извори на различни западноевропейски автори, свързани с кръстоносния поход на Владислав Варненчик от 1444 г. Но и през Средновековието тази крепост-град, остава със стратегическо значение.
Първите споменавания на Петрич кале са от XII в., когато един арабски географ описва нейното разположение – на пътя от Велики Преслав за Варна. През XVв. крепостта попада в полезрението на много западноевропейски и османски автори, които я описват като голям град, с много солидна фортификация.
Разкопките на Петрич кале са още в много ранен етап – казва Мария Манолова-Войкова. Всяка година се хвърля по малко светлина върху хронологията и архитектурния облик на Петрич кале. Натрупването на все повече данни ще привлече интереса не само на историците, а и на туристи. Това е обект, запазен в изключително добро физическо състояние – казва археологът.
През този сезон ние проучвахме една от кулите на крепостта. За наша изненада съоръженията са отлично съхранени, с градежи до 4-5 метра височина – разказва Мария Манолова-Войкова. – Много интересен е входът на кулата, със запазена врата и арка над нея. Това за всички нас беше голяма изненада. Цялото Авренско плато е съставено от варовикова скала, която е лесна за обработка. Всичко в крепостта е направено от човешка ръка.
И има забележителна стълба, която е служела за таен проход, изсечен в скалата. Тя ни впечатли с мащабите си и с изработката на стъпалата, които сякаш не са направени от човек. В самата централна част на крепостта може да се види огромна цистерна, която е изсечена по същия начин в скалата. По изчисления на археолози тя е побирала над 700 кубика вода и така е осигурявала запас от питейна вода за дълго време, дори при продължителни вражески обсади.
Крепостта трябва да бъде посещавана от туристи, защото тя е един от малкото примери, особено на Север от Стара планина, където животът не е прекъсвал в продължение на много векове – като се започне от Римския период и свършва в късното Средновековие. Освен това тя е запазена непокътната и, заради географското си разположение, не е била подлагана на извличане на строителен материал, каквато е съдбата на повечето български крепости – като Преслав и Плиска, които са в равнината и днес са почти обезличени.
Снимки: архив и archaeo.museumvarna.com
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Още материали, свързани с българската история ще откриете в рубриката „История и вяра“ на Радио България.
Свържете се с нас чрез е-мейл radiobulgaria@bnr.bg или Фейсбук
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..