Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стефан Кръстанов – българският квантов физик в Харвард

| обновено на 22.05.20 в 06:41

Открива науката благодарение на двама просветени учители в прогимназията. А днес, когато твори на най-висшите академични нива, не забравя да връща наученото на света. Защото знанието пробужда, променя и възвисява, само когато бива споделено.


Стефан Кръстанов работи над създаването на квантовия компютър и преподава в Харвард, ала не забравя, че пробуждането си за науката дължи на своите начални учители в Бургас. В основното училище “Васил Априлов” и в Природо-математическата гимназия той намира отдадени преподаватели, посещава първите си класове по наука и печели медали от състезания и олимпиади. И междувременно надгражда знанията си по физика в прочутата школа на Теодосий Теодосиев, решавайки проблеми, които не присъстват в учебниците. След гимназията изпробва няколко европейски образователни системи, но най-добрите условия за наука намира в Йейл и в Харвардския университет.


Повечето американски институции създават място, в което имаш възможности не само да се занимаваш с научна работа, но и да се чувстваш у дома – казва Стефан Кръстанов. – Тях не ги е грижа единствено дали си добър научен работник, но е важно също така дали си част от културата, която се създава около университета – да помагаш на доброволни начала, да имаш време да говориш с ученици, а не просто да им преподаваш. Изобщо много важна част от работата ни е да даваме обратно на света.

Благодарността за знанията и житейските шансове младият квантов физик изразява в работата си с деца – той преподава физика на ученици предимно от по-бедни квартали. Помага също на тийнейджъри в родния си град, когато за кратко успява да се завърне в родината. Но най-важното, на което иска да научи подрастващите и от двете страни на океана е, че е възможно да разбереш света – дори ако не си физик.

Неразбираемата за повечето хора квантова физика Стефан Кръстанов обяснява с прости думи: Тя ни казва какви са фундаменталните ограничения, които вселената поставя върху нас. Според учения, ако нещо не може да бъде постигнато със законите на квантовата информация, най-вероятно не може да бъде постигнато по никакъв друг начин.



Квантовата физика преодолява някои от ограниченията, които си мислим, че съществуват
– казва още той. – Но по-важното за мен е, че тя показва кои всъщност са ограниченията, които не биха били овладяни. И въпросът е какво бихме могли да правим, когато разполагаме с най-могъщия компютър, който законите на вселената ни позволяват да сглобим, и как в същото време тези закони поставят граници на технологиите.

Едно от приложенията на квантовия компютър може да засяга медицината.

С квантов компютър, използващ законите на квантовата физика, бихме могли да симулираме лекарства и материали, които е прекалено трудно да създадем в лаборатория – обяснява физикът. – Т.е. бихме могли да проверим дали новото лекарство или новият материал ще проработят, преди да отделим изключително много средства, за да направим експериментите с тях. По този начин бихме могли например да направим материали, които са по-здрави, по-леки и създават енергия от слънчевите лъчи. В момента разполагаме с подобие на квантов компютър – той показва много от феномените, очакващи се от него, но все още има твърде малко квантови байтове, за да бъде полезен за тези практични дейности. Така че ще ни трябват стотици хиляди от тези квантови байтове, които сега е много трудно да накараме да работят заедно. Но аз съм оптимист и се надявам, че през следващите 10 г. ще разполагаме с квантов компютър, способен да симулира нови материали, а скоро след това – и нови лекарства.



Технологиите би трябвало да се създават по начин, който да помага на света и да го предпазва, смята още ученият. И ако хората желаят да обитават по-духовна и етична среда, нека знаят, че имат възможност да работят за по-добър свят, добавя той.



Снимки: личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Христо Цокев, „Събор на светите апостоли“

Христо Цокев – един от първите художници с академично образование преди Освобождението

Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..

публикувано на 01.11.24 в 06:55

Българка ще бъде водещ на Националните театрални награди "Фауст" в Германия

"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..

публикувано на 31.10.24 в 13:25

Как шеф Шаранков избра Родопите пред Лондон и създаде различна концепция за храната и родолюбието

От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..

публикувано на 29.10.24 в 09:50