Знаково е името на народната ни певица. Не само за добруджанската музика, но и за традиционната ни култура. Изящният ѝ глас не веднъж е оприличаван със славеевата песен и магичния звук на „равна Добруджа“.
Галина Дурмушлийска е родена в с. Ведрина, Добричко. Музикалният ѝ талант, отрано забелязан от специалисти, я отвежда на наши и международни сцени. В началото на 90-те години на м.в. за първи път записва добруджанския си репертоар с Оркестъра за народна музика на БНР.
Музикалният радио-фонд на Галина Дурмушлийска съдържа близо 200 солови записа, също и записи с трио „Добруджанка“, в което пее заедно с Миланка Йорданова и Нелка Петкова в годите на професионалната ѝ школа в АНПТ „Добруджа“ – Добрич.
Щастлива е срещата ѝ с известната Верка Сидерова, която ѝ предоставя свои незаписани песни със заръката: „Давам ти ги, защото само ти можеш да ги изпееш“.
Изключителна е заслугата на Галина в популяризиране на българската народна песен по време на 10-годишния ѝ престой в Холандия, където представя не само своето изкуство, но и създава холандски формации за многогласни народни песни, обработени от видни български композитори. Още интересни спомени от фолклорните си пътешествия у нас и по света в празничната си 60-годишнина споделя Галина Дурмушлийска:
„Добруджа е един приказен регион. Равно небе, равно поле и хора, които живеят на най-плодородната земя в България, но да се оцелее там има само един начин – трудолюбие. Затова и повечето от песните са свързани с труда и бита на хората. От малка помня как хората се събираха да работят и пееха. Двете неща вървяха по един чудесен начин заедно. Така и аз започнах да пея, без да мисля, че това може да ми е професия. Първите песни чух от баба Дена, чиито корени са от Лозенградско. Моят род идва в Добруджа от Котленско, Лозенградско, Карнобатско. Смесвайки се с местното население, са се получили интересни песни, които научих от баба. Тя ме учеше благо да пея, да не викам, кротко да разказвам за героите, живели преди нас. Ако не е станало чудо, нямало е да се роди песен. Фолклорът е мъдростта на един народ. Когато слушаме народна песен, си даваме отговор, как хората са живели, радвали… По-късно в Ансамбъл „Добруджа“, сцената и нашият диригент Петър Крумов ми дадоха много. Благодарна съм на всички, които в годините градиха у мен умението да бъда разпознаваема, харесвана, слушана.“
Красивият глас на Галина е само част от артистичния ѝ талант. Забележителна е нейната прецизност и вкус при подбора на репертоарните ѝ песни, съдържанието на текстовете им.
„Моят репертоар е от Южна и от Северна Добруджа, от добруджанци, които след Крайовския мирен договор (40-те години на м.в.) идват в пределите на майка България. Песните ми са различни, минали са през моя мироглед. Нямам песен, в която някой да умира или да проклина. Всеки се е родил на този свят да живее, да пее, да обича. През 90-те години на м.в.започнах да пътувам в Украйна при бесарабските българи, от които научих много песни. В Амстердам, заедно с холандски колеги създадох смесен хор „Чубрица“, който продължава да пее. За мен това беше терапия в годините, в които живях там − учейки ги, аз бях в България. В холандското трио „Пауни“ пеят мои ученички. Всички те са красивите посланици на България в тази страна. Сега живея във възрожденска къща в Котел. Занимавам се с културен туризъм. Усещам, че съм по-полезна, когато уча други да пеят. Пътувам и в чужбина, често съм в Кипър при българите там.
Искам да оставя на младите спомен за едно друго време, в което народната песен е помагала на българина да преживее нелеката си съдба. За всички тези спомени и песни написах книга, която ще излезе скоро. В нея разказвам и за жените, които са ми давали песни. Това е един вид архив на моя песен живот. Имах невероятния шанс да ми даде Господ талант, който да ме крепи, да ми дава сила. Когато човек си попее, му става по-леко на душата. Застана ли на сцената, обичам да гледам вперените в мен очи на хората. Прекрасно е с песента си да докоснеш публиката. След такова участие всички се чувстват щастливи.“
Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..
На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..