Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фермерът Хасан Чърак: Имаме нужда от закон за браншовите организации

Фермерският труд не е привлекателен, трудно се намират работници

Снимка: личен архив

Учител, бивш депутат, а днес фермер − собственик на голяма кравеферма и председател на регионалната Асоциация на млеко и месопроизводителите в област Търговище. Това е визитната картичка на Хасан Чърак, чиято дейност е съсредоточена в търговищкото село Камбурово (Североизточна България).

„Началото бе трудно, много трудно. Предприятието имаше много задължения, а производственият обем бе малък, бих казал никакъв − пет крави и осем телета, без един декар земя и никакъв селскостопански инвентар. Трябваше да инвестираме в три направления – животни, селскостопански машини и инвентар и земеделски земи. През тези години купихме близо 8 хил. декара земи, арендувахме още 10 хил. декара, реализирахме четири проекта по европейски програми – с животни, селскостопански машини, строителство и реконструкция на съществуващи сгради – спомня си фермерът.

А сега Хасан Чърак реализира петия проект. Пред Радио България той коментира причините голяма част от колегите му да затворят фермите си?


„Европейските проекти изискваха да отговаряме на европейските критерии и стандарти. Те помогнаха да останем в бранша, тъй като, особено в сферата на животновъдството, много ферми затвориха – казва фермерът и продължава. От 2003 година съм председател на регионалната Асоциация на млеко и месопроизводителите в Търговищка област. Тогава в асоциацията членуваха над 90 фермери, а сега сме около 15. Трудът вярно не е привлекателен, трудно се намират работници. Много от колегите не издържаха, не успяха да инвестират във фермите си, поради липса на средства и се принудиха да ги затворят, тъй като останаха извън европейските изисквания и стандарти.“

Смятате ли, че изкупните цени на млякото и месото в България са адекватни?

„Мисля, че да, колкото и да се оплакваме, че са ниски цените. Ние сме вече в общия европейски дом и цените в европейските страни много не се различават от нашите, разликата е 1,2 до 5 цента. Истината е, че трябва да доим повече мляко, да произвеждаме повече мляко при по-ниска себестойност и добри качества“ − убеден е Хасан Чърак.

В момента колко животни отглеждате, колко земя притежавате и какво сеете?

„Обработваемата земя е около 17 хил. декара. Отглеждаме предимно пшеница, овес, ечемик, слънчоглед и царевица. Животните са около 450, от които 160 дойни крави, около 70 юници, останалите са телета за угояване“ − обобщава фермерът от с. Камбурово.

Казва, че не мисли засега да разширява стопанството си, в което е заето и цялото му семейство и особено младите − дъщерята и зет му, които „настояват да продължим и да не се отказваме.“

А що се отнася до затворения цикъл на производство, Хасан Чърак споделя:

И ние бяхме с това намерение, реконструирахме бивша столова на предприятието. Но впоследствие излезе Наредба №20, която даваше добри възможности за преработка на собствена продукция, но в същото време тази наредба ограничаваше фермерите да преработват само 30% от произведеното мляко, а останалото да предават на големите млекопреработватели. Същевременно не ни позволяваше да продаваме на пазарите в повече от две съседни области, което според мен бе ограничаване икономически права, бих казал и на конституционни права. Този въпрос съм поставял директно пред трима министри на земеделието, но промяна няма. Като браншови организации сме слаби и не можем да отстояваме интересите си. Преработвателите оглавяват най-важните браншови съюзи на животновъдите и, естествено, защитават интересите на преработвателите. Това е донякъде следствие на липсата на закон за браншовите организации. Вече има четири проектозакона. И не знам защо не се приема. И нещата продължават така – споделя болката си фермерът Хасан Чърак.


Чуйте цялото интервю в звуковия файл.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Няма данни за пострадали български граждани при нападението в Магдебург

По информация на българското посолство в Берлин към момента няма данни за пострадали български граждани след терористичната атака в град Магдебург, при която автомобил се вряза в коледния базар в града. Посолството е в постоянен контакт с местните..

публикувано на 21.12.24 в 10:55

Премиерът е гарантирал, че експедицията до Антарктида е финансово осигурена

В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..

публикувано на 21.12.24 в 10:04

Външно министерство изрази съболезнования на Хърватия за трагедията в Загреб

Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х".  Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..

публикувано на 21.12.24 в 09:50