Обръщението, с което вчера президентът Румен Радев обяви, че оттегля доверието си от правителството, е доминираща тема в българското медийно пространство днес.
Под челно заглавие "Студената война стана гореща", в-к „Дневник“ помества мнения на двама изтъкнати социолози – Първан Симеонов и Юрий Асланов. Според Симеонов, с обръщението си президентът изкачва върха на общественото недоволство, а според Асланов – прави заявка за втори мандат.
Под заглавие „Танцът на Румен Радев – стъпка напред, две встрани“ в-к „Сега“ коментира, че с гръмки слова и без реални действия президентът не печели привърженици, а олеква. Изданието признава, че с обръщението си Радев печели обществена симпатия, демонстрирайки, че къса радикално с управляващата клика. Припомня твърдението на държавния глава, че „на всичко това трябва да се сложи край”, но същевременно отбелязва, че Радев не дава задоволителен отговор на въпросите: Как се слага край? И какво следва след това?
В интервю за в-к „24 часа“ Георги Първанов коментира, че тази война между институциите ерозира доверието в тях и не представя страната ни добре пред света и инвеститорите. Като напомня, че за десет години като президент на България (2002-2012 г.) той също е имал сблъсъци с управляващите, Първанов твърди, че в отношенията си с правителствата никога не е прекрачвал границите на допустимото и винаги е можел да разговаря с премиера.
Много по-критичен към днешния държавен глава е неговият предшественик. Според Росен Плевнелиев генералът-президент има нужда от война, защото няма кауза и е обявил война на правителството, за да може България да не влезе в еврозоната.
Пресата цитира и мнението на соцлидера Корнелия Нинова, която споделя напълно мотивите, с които президентът Румен Радев е свалил доверието си от правителството на Бойко Борисов. Като отбелязва, че същите мотиви са били и в основата на искането на БСП за вот на недоверие към кабинета „Борисов 3“, отхвърлено от парламента миналата седмица, Нинова призовава всички, които искат промяна, да се обединят.
Снимки: БГНЕС
Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..