Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Влизането на България в еврозоната – опасения и уверения

Снимка: pixabay

Ще се обезценят ли спестяванията, ще се повишат ли цените на стоки и услуги? Тези въпроси развълнуваха отново българското общество покрай наскоро направените законови промени, с които се дава възможност валутният курс на лева към еврото да бъде договарян след присъединяването на България към Механизма на обменните курсове ЕRM II (Exchange Rate Mechanism ІІ).

На практика механизмът, наричан популярно „чакалня за еврозоната“, e процедура, през която минава всяка държава членка на Европейския съюз, решила да приеме еврото. Различното в случая е, че България е във валутен борд, с фиксиран курс на лева към еврото, а правилата за членство в ERM II и оттам − в банковия съюз и еврозоната, са писани за държави с плаващ валутен курс. За да гарантира, че спестяванията на българите ще бъдат защитени, парламентът прие решение, според което страната ни ще излезе от ЕRM II, ако бъде предложен различен от сегашния курс на лева към еврото.

Въпреки уверенията, изразявани в публичното пространство от страна на правителството и от управителя на БНБ, притесненията в обществото остават. В последните дни те се подсилиха и от изявление на наричания „баща на валутния борд“ у нас проф. Стив Ханке. В интервю за програма „Хоризонт“ на БНР той беше категоричен, че България не трябва да приема единната европейска валута. Според него няма необходимост от замяната на лева при фиксиран курс с еврото, тъй като чрез валутния борд страната ни на практика се ползва от позитивите на еврозоната. Ханке разкритикува и направените законодателни промени, заявявайки, че не изключва да има „тайно споразумение“, с което на България да се поставят „дискриминационни условия“ за присъединяване към еврозоната.

В отговор, българският финансов министър Владислав Горанов заяви, че България не е сключвала никакви тайни споразумения и се противопостави на тезата на Ханке, че страната ни не трябва да въвежда еврото. Министърът припомни, че еврото е втората най-търгувана валута в света след американския долар и увери, че българският лев ще остане с настоящия си курс до влизането в еврозоната и обезценяване на спестяванията на българите няма да има.

Опитът от въвеждането на еврото на държави със сходна история също не се оценява еднозначно. Литва, Латвия и Естония, често давани за пример в България, бяха последните, които се присъединиха към еврозоната. „Никъде не се наблюдават покачване на цените, обезценяване на спестяванията или други притеснителни моменти“ – категоричен е естонският макроикономист проф. Карстен Стеър.

В същото време три от десетте държави, присъединили се през 2004 г. към ЕС, все още не са въвели еврото и нямат намерение скоро да го правят − Чехия, Полша и Унгария. Пред БНР Дюла Плешингер от Унгарската централна банка, коментира, че еврото е с колеблива история − първите десет години са история на успеха, но след това е дошло „бедствието“. Плешингер цитира експертно проучване, заключаващо, че след две десетилетия единствено Германия и Нидерландия са „победители от членството си в еврозоната“.

В ползите от общия валутен съюз e убеден друг западноевропейски експерт − Ика Коронен от Финландската централна банка. Той твърди, че „Когато въведете еврото, гуверньорът на националната банка ще се присъедини към Управителния съвет на Европейската централна банка, а на експертно ниво представители на БНБ ще участват в различни комисии, което означава, че ще имат влияние върху решенията на високо ниво“.

Мненията са разнолики и много, притесненията − също. Какво ще произтече от всичко това за България, предстои да проследим…




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Нарисувани от съдебен художник скици на обвинените в шпионаж във Великобритания български граждани. От ляво надясно : Катрин Иванова, Ваня Габерова, Орлин Русев, Иван Стоянов и Бисер Джамбазов, 26 септември 2023 година.

Във Виена разследват българка, която е работила за руска шпионска мрежа от Великобритания

Шпионската мрежа от българи на Ян Марсалек във Великобритания е имала агентура в Австрия, пишат австрийски и германски медии, цитирани от БГНЕС. Виенската прокуратура разследва българка за шпионаж в полза на руските тайни служби. Между следените от нея..

публикувано на 21.12.24 в 11:40

Няма данни за пострадали български граждани при нападението в Магдебург

По информация на българското посолство в Берлин към момента няма данни за пострадали български граждани след терористичната атака в град Магдебург, при която автомобил се вряза в коледния базар в града. Посолството е в постоянен контакт с местните..

публикувано на 21.12.24 в 10:55

Премиерът е гарантирал, че експедицията до Антарктида е финансово осигурена

В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..

публикувано на 21.12.24 в 10:04