19 февруари е датата, на която всяка година свеждаме глави и запазваме мълчание пред величавото дело и героичната гибел на един от най-големите радетели за освобождение и просперитет на народа ни – Васил Иванов Кунчев – Левски. Навършват се 147 години от мрачния зимен ден, когато била издигната бесилката в покрайнините на тогавашна София. И с всяка изминала година времето, вместо да ни отдалечава, сякаш още повече добавя доказателства за непреходността на думите и правотата в делата на Апостола.
Левски остава завинаги на 35 години, но всичко изречено от него приживе се знае и преповтаря от поколения българи като чиста и свята истина. И днес силно искаме да се доближим до човешката същност на Апостола на свободата. Затова посещаваме родната му къща в Карлово, поднасяме цветя пред неговия паметник в София, извървяваме пътя на Българската Голгота – от ханчето в село Къкрина, където Левски е заловен, до град Ловеч, където започва процесът срещу него, защото е обявен за опасен враг в османската империя.
Едва ли има българин, който да не знае, че днес в музея „Васил Левски” в Ловеч се съхранява най-богатата колекция от лични вещи и документи на Апостола. Сред всички 6000 движими културни ценности е и личното оръжие на Васил Левски, както и вещи на неговите най-приближени сподвижници в борбата за Национално освобождение. Тематиката, съдържанието и ценните експонати в експозицията, отреждат национално значение на музей „Васил Левски”, а институцията е част от визитната картичка на Ловеч.
В навечерието на 19 февруари т.г. музеят подготви и дари копие от изложбата „Съратници и сподвижници на Левски в Ловеч” на всяко едно от ловешките училища. Експозицията включва портрети и биографични данни на 14 съратници и сподвижници на Левски, родом от този град, определен преди 150 години за революционната столица на Освободителните борби в България.
„В Ловеч постоянно се правят изложби за Васил Левски, а идеята за настоящата е да има образователна цел и да представим част от сподвижниците на Левски“ – казва Теодор Тончев, главен уредник в Регионалния историческия музей на Ловеч.
„Той тук създава привременното правителство (Вътрешен революционен централен комитет) в България. Над 30 ловчанлии са били ангажирани с делото на Левски и с работа на Ловчанския комитет в различна степен. Ние сме представили само 14 от тях. Направили сме изложба с фотопостери във формат А3, има снимка на съответния сподвижник на Левски с биографични данни за него."
„Водещият сред тях е Христо Иванов Големия. Този човек, с неговото дело, донякъде олицетворява цялото национално-освободително движение, тъй като той участва в Първата и Втората българска легия, след това в изграждането на комитетската мрежа. Той е един от членовете на привременното правителство в Ловеч, деец, на когото на 25 юли 1872 г. е издадено специално пълномощно, за да отговаря за комитетите в Търновския край. След гибелта на Левски, три години по-късно той участва като войвода на чета в Новоселското въстание, след това като войвода на доброволческа чета по време на Руско-турската освободителна война. Макар че след Освобождението той се захваща със своя занаят – книговезане, той е войвода на четата „Раковски-Левски“, която се включва в Сръбско-българската война от 1885 г.“
Левски, в едно свое писмо от 19 февруари 1872 г., се обръща към новопосветените членове на революционния комитет, като казва: „...вашите имена ще останат неогладими в народната ни история, само умно работете“. Думите му се отнасят както за тези нови дейци, така и за всички останали, включително и за ловчанските сподвижници. Това даже е сбъднато пророчество, защото тези хора, покрай борбата на Левски, вписват имената си със златни букви върху страниците на историята. На тях има именувани улици, детски градини, а в музеите се разказва за техния живот и се проучва делото им”.
Във връзка с отбелязването на 147 години от гибелта на Левски, в Ловеч се организира богата програма, с участие на всички културни институции. Кулминация в програмата е шествие и поклонение в Къкринското ханче – мястото, където на 28 декември 1872 г. Дяконът е заловен.
Днес единственият „свидетел” на историческите събития в двора на ханчето е вековният бряст. Повален е от буря през 1997 г., сега стволът му е укрепен чрез консервационно-реставрационна дейност, за да може дълги години да напомня за Апостола и за трудния път, по който е минал в борбата за така жадуваната свободна и независима България.
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..