Наши сънародници живеят по всички континенти, но новините за техните постижения и работа в полза на България рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Един от тези българи е почетният консул на страната ни в далечна Намибия – Михаил Михайлов. Вероятно много от вас ще се запитат, какви ли отношения може да поддържа България с африканската държава. Отговорът ще ви изненада:
„В Намибия знаят много за България, тъй като страната ни е оказала голяма подкрепа в освободителната борба на този народ от колониалния режим на апартейда до 1990 г. (политиката на расово разделение, въведена от бялото малцинство в ЮАР от 1948 г. – бел. ред.)“ – разказва Михайлов.
„Все още при всяко посещение на български делегации, те изразяват своята благодарност за тази подкрепа. Освен това голяма част от завършилите преди 1989 г. в България намибийци, сега заемат отговорни постове в управлението на Намибия и проявяват характерната за тях симпатия към страната ни.“
Друг любопитен факт от историята на младата държава е свързан с един от документите, с които през 1990 година Намибия обявява независимост от своята южна съседка – Южноафриканската република.
„Първият протокол е написан на български език, тъй като по-голямата част от участвалите в подготовката на този документ са завършили в България. Те са хора от различни племена, говорещи различни езици, но в този момент българският език ги е обединил“ – продължава почетният консул.
През ноември миналата година официално посещение в Намибия направи вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Михаил Михайлов определя визитата като много успешна. „Макар на този етап България да няма много интензивни отношения с Намибия, това посещение постави основите, те да се развият съвсем скоро“ – смята Михайлов. По думите му, най-големият оборот в българо-намибийските икономически взаимоотношения се формира от износа на преработена българска медна руда. „Отдалечеността на Намибия от България и нейното малко население от близо 2 млн. души определя един много нисък търговски обмен. Но в други области, като култура и образование, се отварят полета за добри взаимодействия, и ние ще ги използваме в бъдеще.“ В тази връзка са подписани две нови спогодби:
„Културната спогодба предвижда ежегодни посещения на намибийски артисти в България и български в Намибия. Те ще се редуват – една година у нас, и една в Намибия. Ще бъдат изнасяни тематични спектакли, изложби, филми, според това, което е актуално в момента. Спогодбата в сферата на образованието, предвижда намибийски студенти отново да бъдат приети за обучение в България.“
Извън дипломатическата си дейност, Михаил Михайлов е автор на няколко книги с разнообразни, интригуващи сюжети. За своята новела „Бушменска прокоба“, разказваща за живота на изчезващото африканско племе, той печели наградата „Писател на Африка“, а книгата все още е бестселър в Намибия. Михайлов е първият българин, удостоен с престижното отличие, което от 1999 година насам получават писатели, чиито творби са на африканска тематика, а сред носителите ѝ задочно е и самият Ърнест Хемингуей.
В друга своя книга, Михайлов описва приключенията си по време на лов. Заглавието ѝ „Лов и любов“ звучи парадоксално, но ловът наистина може да е израз на любов към природата и към животните – уверява ни нашият сънародник. „Всичко, което човек изпитва по време на преследването, откриването, срещата с животните е по-силно отколкото последния изстрел“ – споделя Михаил Михайлов.
Последната си творба „Кафява захар“, която се подготвя за печат, българинът е посветил на взаимоотношенията между хората, чийто живот е подчинен на зависимостта към хероина. Макар и само хоби, писането е важно за Михаил Михайлов, тъй като е начин да се обърне към себе си. „По-скоро ме интересуват сериозните общочовешки теми. В процеса на писане изпитвам удоволствие да ги пресъздавам, да живея, докато пиша и да мечтая.“
Снимки: личен архив и БГНЕС
Независимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност, паметта за националния герой на България Васил Левски обединява българите по цял свят. В деня на неговата гибел хиляди се стичат към мемориалите на признателност, за да се поклонят пред..
На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празникът Петльовден – за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на..
На 1 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Трифон по нов стил. Денят предшества празника Сретение Господне. Светецът, живял през III век в малоазийската област Фригия, имал лечителска дарба. Убит е, след като отказал да..