Коронавирусът дойде в България в доста сложен момент. Откъм Турция хиляди напират да влязат в ЕС и макар да нямат големи шансове да преодолеят строго охраняваните граничните заграждения, ситуацията притеснява както населението, така и властите. Вътре в самата България върлува втора вълна от сезонния зимен грип, училищата са в грипна ваканция, прекратени са свижданията в болниците, отменени са планирани хирургически операции. Когато към всичко това през уикенда се добавиха и първите регистрирани в страната случаи на коронавирус, последваха извънредни мерки за локализиране на заразата и предотвратяване на паника сред населението. Положението е под контрол, животът следва своя път с поносими смущения и умерени ограничения, но никой не може да каже как по-нататък ще се развият нещата.
На този фон бизнесът в страната няма как да е спокоен и да не се подготвя за неблагоприятна ситуация и шокове както от страна на вътрешния, така и на външните пазари. Кризата е глобална и тревогата обхваща все повече страни по света. А с много от тях икономическите и търговските връзки на България са много силни и от тях в значителна степен зависят български предприятия, които играят важна роля за ръста на БВП, понижаването на безработицата и повишаването на доходите. На видеоконференция с участието на лидерите на Израел, Унгария, Румъния, Италия, Австрия и Кипър, българският премиер Бойко Борисов изтъкна, че „важно е светът да се напрегне и да намери решение, защото стопанската и финансова криза чукат на вратата“. Специалният антикризисен щаб обеща мерките срещу заразата да не бъдат такива, че да увредят бизнеса.
Ако съдим по страните, които са по-силно заразени с COVID-19, българската икономика се изправя пред доста нови предизвикателства и изпитания. Експертите смятат, че най-силно ще бъдат засегнати секторите на туризма, транспорта, развлекателния бизнес и индустриите, които работят предимно за износ. Вече има отменени резервации за почивки през лятото на българското Черноморие и ако това продължи под заплаха ще се окаже цялата национална икономика, защото туризмът произвежда около 12% от БВП. Тази угроза се подсилва от явните вече тенденции на забавяне на икономиките в големите страни от ЕС, които са основни външнотърговски партньори на страната. Това на практика означава, че българските експортни предприятия ще получат по-малко поръчки от външни контрагенти. За някои фирми това може да се окаже фатално.
Развлекателната индустрия в страната няма как да не пострада от силното ограничаване на масовите публични прояви – спортни, музикални, театрални, филмови, културни и т.н. От ставащото в по-силно засегнатите от коронавируса западноевропейски страни може да съдим, че щети ще понесат и ресторантьорството и хотелиерството. Никой, който държи на своето здраве, няма да рискува да участва в прояви с много хора.
Застрашен е и секторът на транспорта, поради свиването на търговията и спада на пътуванията. Някои световноизвестни икономически експерти смятат, че заради епидемията и страховете от нея се наблюдава свиване както на търсенето, така и на предлагането. Най-убедително потвърждение на това е драматичното забавяне на растежа в най-силно засегнатата от COVID-19 страна – Китай, където само от началото на годината износът е спаднал с цели 17%. Срив се наблюдава и на борсите по света, което също говори за спад на доверието на инвеститорите и забавяне на икономическата активност.
Българският бизнес не е самотен остров и няма как да не бъде засегнат от процесите в световен мащаб. Но той също е гъвкав и адаптивен. По-малките предприятия, каквито са над 90% от българския бизнес, по-лесно и бързо се настройват на нова вълна в зависимост от конкретните обстоятелства, посочи в интервю за БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Така или иначе, официално очакваният икономическия растеж от 3,3% няма да бъде постигнат и ще падне до 3%. Това ще се дължи на изчерпването на възможностите на трудовия пазар, на колебливото вътрешно и експортно потребление и на плахите чуждестранни инвестиции. Вероятният спад не е малък и ще обърка доста сметки в икономиката и в страната като цяло.
Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за януари в размер на 81,94 лв./MWh, без такси и налози. Независимо, че утвърдената цена от 81,94 лв./MWh е по-висока спрямо цената за декември със 7.97%, тя е по-ниска от..
След влизането на България в сухопътния Шенген НАП засилва контрола върху стоките с висок фискален риск, като проверките ще бъдат изтеглени във вътрешността на страната и на местата за разтоварване на стоки, за които Агенцията разполага с информация в..
С хляб, сол, мед и пожелание за здрава и щедра година беше посрещнат днес служебният премиер Димитър Главчев на ГКПП "Кулата". Той отиде там, за да провери новата организация за свободно преминаване, след като България стана пълноправен член на Шенген от..
Президентът на Република България Румен Радев поздрави всички българи у нас и по света с настъпването на новата 2025 година и им пожела мир, здраве и..
Нова година, нови хоризонти! С вас сме, за да ви информираме, вдъхновяваме и подкрепяме по пътя към нови цели и успехи през 2025 година. Екипът на..
По традиция софиянци и гостите на столицата ще могат да посрещнат заедно Новата 2025 година на открито, под звездите на София, на централния площад "Княз..