Въведеното в петък, 13 март, извънредно положение в България заради коронавируса, засега е доста гъвкаво, или „меко“, както се казва. Придвижването на хората и превозните средства, ходенето на работа и по магазините не е забранено. Търговията на дребно леко пострада, заради затварянето на магазините в моловете, но иначе немалко от уличните магазини за хранителни и нехранителни стоки са отворени, стига да не предизвикват струпването на много хора на едно място. Последното се случи със супермаркетите веднага след обявяването на извънредното положение в петък, но сега ситуацията е спокойна, макар някои от рафтовете да са поопразнени. Останалата част от бизнеса засега е в изчаквателна позиция, колебае се и не знае точно какво да прави, но предчувствията не са добри.

На този етап България е сред страните най-малко засегнати от COVID-19 според Главния държавен санитарен инспектор Ангел Кунчев. Така или иначе има нови правила за живот, а те важат и за бизнеса. За най-силно пострадали се смятат туризмът, транспортът, хотелиерството и ресторантьорството, развлекателният бизнес като цяло. Но всичко е, според експертите, още в начална фаза и никой не може да предскаже как ще еволюира ситуацията. Властите заедно с бизнеса разглеждат различни сценарии и засега мненията им за основните мерки в кризисната ситуация на практика са много близки. Това пролича на среща на президента Румен Радев с работодателските организации, на която той заяви, че „само със забрани и глоби не може да излезем от кризата като устойчива икономика“. Според него е нужен комплекс от мерки в подкрепа на бизнеса, който вече търпи загуби.

А „без бизнес държавата не може да оцелее“, е убеден президентът. От своя страна Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България, посочи, че „Трябва да се вземат несимволични мерки. Трябва да се компенсира бизнесът, както и хората, които няма да получат заплати“, защото „щетите ще бъдат по-големи по икономически причини, отколкото по медицински“. Радосвет Радев, член е на УС на Българската стопанска камара, настоя държавата “да покаже своята коректност, изплащайки всички свои задължения по различни програми и обществени поръчки“. На друга среща вчера на министъра на финансите Владислав Горанов и на икономиката Емил Караниколов с бизнеса и синдикатите се стигна до съгласие, че фискалните мерки не могат да заместят бизнеса и трябва да се намери баланс между мерките за социално дистанциране и реалната икономическа и търговска дейност. Капиталът на държавната Банка за развитие ще бъде увеличен с 250 млн. евро, така че да има достатъчно ресурс за подпомагане на икономическите дружества в случай на необходимост, така че стопанският живот да не замре и да се ограничат съкращенията на персонал.

Този добронамерен диалог може само да се приветства с очакване да се запази и в бъдеще. А според всички бъдещето няма да е много розово и ролята на икономиката в това отношение е от жизненоважно значение, защото е силата , която поддържа и движи реалния живот на обществото. В крайна сметка тя ще трябва да плати цената за спасяването на нацията и държавата. Съществена роля в това отношение могат да изиграят и обещаните от ЕС 812 млн. евро помощ. Освен това, България все още не е усвоила 546 милиона евро по европейските структурни и инвестиционни фондове след обявяването на Инвестиционната инициатива за отговор на коронавируса.

Вместо да регистрира растеж твърде вероятно страната ще изпадне в рецесия, както много други в Европа. И тогава ще трябва да бъдат отложени, замразени или направо изоставени редица публични инвестиционни проекти, които трябваше да дадат хляб на частния бизнес и изискваха наемането на допълнителна работна ръка при добро заплащане.