Град Перник е в състояние на режим на водата от 18 ноември насам, а според последния график жителите му имат вода по десет часа в денонощието.

Нивото на язовир „Студена“, който захранва целия град и околните села, спадна до критичния минимум през ноември миналата година. Това обрече на водна криза 100 хиляди перничани и то през зимата, когато дъждовете са рядкост, а снежните шапки на планините „обещаваха“ вода, но през пролетта. Така се стигна до режим на водоподаването. Междувременно правителството взе решение за изграждане на тръбопровод за алтернативно водоснабдяване на града. Съоръжението, което е с дължина 13.5 км и на стойност 20 млн. лева в момента е в период на тестване.

Решение за кризата в Перник има! – обяви спелеологът от София Атанас Русев. Той от десетилетия изучава карстовия район край село Боснек, над Перник, и отдавна има идея да оптимизира наличните източници във водосбора на водохранилището за цялата област – язовир „Студена“.

Идеята на Атанас Русев е да се запушат незаконните отклонения и да се почистят губилищата в коритото на река Струма, за да има максимална проводимост за водата, която потъва през тях в пещерна система и излиза отново на повърхността чрез извор „Врелото“. Във втория етап на плана на Русев се предвижда извор, който досега не е бил част от водосбора на яз. „Студена“ да бъде добавен към него.

Веднага щом получава разрешение от Министерството на регионалното развитие да работи, Атанас Русев заедно с екип свои колеги се качват на Витоша, където откриват незаконно водохващане, отклонявало дълго време големи количества вода − по 200-300 л/сек, от Перник. Така, с действията на Русев и спелеолози-доброволци, отклонението е запушено и водата отново тече към язовир „Студена“.

Незаконните действия на недобросъвестни хора, които буквално „крадат“ вода от язовира и то във време на криза силно възмущава Атанас Русев. Той настоява да има контрол и строги наказания.

„Работим вече повече от три месеца и виждаме тези нови данни, които идват за притока към язовир „Студена“. Там има нови нива и данните са обнадеждаващи. Всеки ден правим наблюдение, всеки ден водата в тези притоци е на едни и същи нива и огромни количества се вливат в язовира.

Ние също дадохме нашето експертно мнение и към момента (от 17 март- бел. ред.) режимът в Перник е облекчен от 12 до 22 ч., а съвсем скоро ще се удължи и вода ще има през цялата светла част на деня. Тенденцията е режимът да бъде отменен напълно. Не е поддържан водосборният басейн на яз. „Студена“, водата беше нерегламентирано отклонявана и ако ние нищо не бяхме правили, в язовира водата щеше напълно да свърши между 25 декември и 10 януари т.г. Въпреки това, водата в язовира не можа да свърши напълно, а спадна до тези критични нива. Нищо не се е правило от 30 години по Палакарийския воден канал − това са много добри съоръжения, направени с инженерна мисъл, само че изискват редовно поддържане. Лошото управление и човешките грешки доведоха до водния режим в Перник.

Още един актуален пример за това, че водоизточниците изискват адекватна поддръжка дава Атанас Русев:

„Река Струма е подкопала пътя на едно място, при селата Боснек и Чуйпетлово (най-високото село в близката до София планина Витоша и първото населено място, през което минава реката – бел. ред.), и ако там не се вземат мерки, пътят ще бъде отнесен съвсем скоро и тогава щетите ще са много по-големи.

Непрекъснато се изисква поддръжка на тези водни ресурси и разумно управление. Това е липсвало преди. Но ми прави лошо впечатление, че хората у нас, дори и сега, в кризата с коронавируса, мислят как да направят бизнес, а не как да си останат вкъщи и да помогнат за излизането по-бързо от това състояние. Така беше и в Перник, дори по време на безводието, ние забелязвахме колко много се отклонява и краде вода. Докато не променим това мислене, няма да имаме сила, с която да се изправим срещу бедствията. Трябва да сме единни, да сме сплотени и да не мислим за собствените си облаги и бизнеси, как ще забогатеем по-бързо, а да помислим как всички да са добре, да са живи и здрави и да се чувстват нормално“.