Източна България е разделена на два планови региона, рамкирани на север от долното течение на река Дунав, Черно море на изток и южната ни съседка Турция. Кои са спецификите на Източна България – на север и на юг от Балкана?

Разговорът с икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) тръгва от административния център на североизтока - Варна, където се наблюдава значително струпване на население (над 336 хиляди души):

„Интересното е, че община Варна откъм заплати и заетост, далеч не е шампион на областта си. Девня, известна катосредище на химическата промишленост, задържа индустриалното си лидерство.Тя събира работници от околните общини и поддържа жива индустрия, която дава високи заплати и осигурява добра заетост (по данни на ИПИ с 92 300 евро на човек, община Девня е с най-големи преки чуждестранни инвестиции на глава от населението; средната заплата е 838 евро месечно, с което изпреварва София и Пловдив - бел. авт.).

Проблемът е в така наречените смесени региони (където живеят българи и турци - бел. ред.) – Разград, Търговище, Силистра. Засега те са изостанали извън много от икономическите процеси на възстановяване. Областният център Добрич също е много любопитен, тъй като той продължава да запазва своя силно земеделски профил на фона на все по-индустриализиращата се България. Това от своя страна за съжаление много задържа ниски заплатите(505 евро в края на 2019 г., според НСИ). Това е големият проблем. Добрич много трудно привлича работници от съседни общини и области, заради не много добрия стандарт на живот.

Ако трябва да назовем местен лидер, който да тласка останалата икономика на Североизтока напред, това без съмнение са Варна – туристически център и пристанище, място за логистика и търговия и Девня – място на силна индустрия.

Любопитен факт е, че Североизточният регион като хинтерланд е по-скоро обвързан с Румъния, отколкото с икономиката и логистиката на България.

Исторически погледнато пък Югоизточният район на България, винаги е бил свързан с Турция - мегаполис със 17 млн. население като Инстанбул е сериозен пазар. Доколко тази връзка помага на региона или той има и други потенциали?

„По отношение на общините в Бургаска област наблюдаваме силно негативни икономически процеси. Малко Търново- в средата на сухопътната граница с Турция и на планината Странджа - е място с трайна и тежка безработица.

Ямбол е много интересен случай. Там няколко големи индустриални инвестицииуспяха да изтласкат много бързо напред икономиката на града (към традиционно силния земеделски сектор, хранително-вкусова промишленост и текстилно производство, общината успя да привлече нови индустрии, като автомобилно електрооборудване, хидравлично оборудване, инструментална екипировка и др. - бел. авт.). Но говорим за индустрия с ниска добаване стойност. Това е част от проблема на този по-малък тип икономически центрове в Южна България. Напоследък Ямбол се превръща и в логистичен център, благодарение на една много голяма търговска верига.

Сливен е друга история - едно от местата в Южна България, най-силно подминато от общия пояс на силна икономическа активност, където имасериозна безработица, особено младежка. Бургас като областен център неуспява да репликира модела на Варна по отношение на индустриалното развитие. На юг има доста по-силен туризъм, но пък той създава само временна заетост.“

За да се избегне стагнацията Адриан Николов смята, че развитието на тази икономическа зона трябва да се обвърже с индустриални центрове като Пловдив и Стара загора, а Бургас да стане логистичния хъб на цялата югоизточна зона.

В този регион на България е и една друга специфична област – Кърджали в Източните Родопи, на границата на две съседни страни Турция и Гърция. Това кътче от България се характеризира с много интересна динамика, казва анализаторът:

„В много общини има силен механичен прираст на населението - явно има интерес за придвижване на хора в този регион. Близостта на Турция е значим фактор, тъй като там са съсредоточени много турски фирми. Когато бе тежката криза в Гърция, част от гръцкият бизнес също се насочи към този регион. Но теренът е големия проблем.  Кърджали много трудно се свързва с останалата част на България и някак си естествено икономическата връзка е по-скоро със Северна Гърция и Турция, отколкото с останалата част на България. В този смисъл икономическите процеси в областта са по-скоро сами за себе си, отколкото свързан с останалата част на България феномен.

Можем ли на всяка цена да търсим едновременно и равномерно развитие на всички български региони? – отговор ще търсим в продължението на разговора с Адриан Николов в поредицата „Истории от българските региони“.