Слушайте!
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бизнес с човешко лице по време на COVID-19

Снимка: БГНЕС

В разразилата се безмилостна коронавирусна криза след 13 март т.г.,  българският бизнес демонстрира  солидарност и социална отговорност всеки ден. И това при положение, че е сред най-силно пострадалите от пандемията, търпи удар след удар и безпомощно гледа как се сриват плановете му, продажбите и доставките, как бавно приближава икономическата катастрофа.

В сила остава обаче правилото, че първо трябва да сложиш ред в собствената си къща преди да почнеш да оправяш света. Затова и работодателите отделиха първо значителни ресурси за запазване на своя човешки капитал, който, въпреки клишето, се оказа пак най-ценният актив на бизнеса. Почти навсякъде в страната малки, средни и големи фирми полагат грижи за здравето на своите служители и работници. Безплатно се раздават маски, ръкавици, предпазни облекла, дезинфектанти, витамини, минерална вода, топли напитки. Работните помещения редовно се дезинфекцират и се прави всичко възможно за ограничаване на социалните контакти, като най-често се позволява на служителите да работят от дома. В дейности, при които работата не може да се извършва без физическо присъствие на трудещите се, се набляга на предпазните средства и на строго прилагане на взетите от властите ограничителни мерки.

Но българският бизнес не е социално отговорен единствено към своите служители и работници. Той е съпричастен към всичко, което се случва с пандемията в страната. Вече избухналата икономическа криза съществено намалява финансовите възможности на предприятията, но въпреки това те продължават с благотворителните си кампании. Дават се пари за предпазни средства за медицинския персонал в болниците, за респиратори в лечебните заведения, за оборудването на нови лаборатории за тестове за коронавирус, за ремонти и преустройство на болници и клиники. Даренията, които бизнесът направи само за десетина дни, не са за пренебрегване -  на стойност почти 2.7 млн. евро. Най-големите бенефициенти са три болници в София – „Александровска“, „Пирогов“ и Военна болница. Но и в останалата част от страната бизнесът не е безразличен към случващото. В много градове местните икономически организации мобилизираха силите си в полза на нуждаещите се местни медицински заведения и социално слаби семейства.

Много фирми от друга страна решиха да помогнат в трудните времена на кризата, трансформирайки нормалното си производство и преминавайки към изработването на най-спешно нужните предпазни средства. В България текстилната и шивашка промишленост са много добре развити и с голям капацитет. Точно такива частни предприятия започнаха да произвеждат маски, очила, предпазни облекла и ръкавици за населението и за медицинския персонал на първа линия на фронта срещу COVID-19.

За още по-осезаемо участие на бизнеса във войната срещу коронавируса организации на работодатели предложиха създаването на кризисен Икономически съвет, който да подпомага правителството с компетентни съвети и препоръки и да координира и насочва работата на деловите среди в най-важните за момента направления.

Всичко това показва, че невинаги и не за всички бизнеси печалбите са на първо място. Напротив, когато е необходимо, преките икономически интереси остават на по-заден план, изместени от социалната отговорност и солидарността, показвайки човешкото лице на българския бизнес.

Снимки: БТА, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Най-рано религия ще се изучава в училищата през 2026/2027 г.

Изучаването на предмета "Добродетели и религии" в българските училища беше обсъждано над 5 часа на дискусия организирана от Министерството на образованието в Националния дворец на културата. Религиите ще се изучават в културологичен и исторически..

публикувано на 25.04.25 в 12:34

До 11 юни може да се кандидатства по програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия

Условията за финансиране на проекти по първия приоритет на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия бяха представени на информационен ден в Кюстендил. Представителите на малки и средни предприятия от областите Видин, Монтана,..

публикувано на 25.04.25 в 12:32
Росен Желязков

Премиерът не иска обвързване на казуса Рудозем – Ксанти с цялостните гръцко-български отношения

"Ще настояваме пътят Рудозем - Ксанти да се отвори за експлоатация най-късно следващата година", заяви в Чепеларе премиерът Росен Желязков. Той уточни, че от българска страна са готови и пунктът, и пътят, като се очаква от гръцка страна да се даде зелена..

публикувано на 25.04.25 в 10:36