Привикнали в битието си със свъсените лица, безчувствието към изпадналия в беда, реакциите на нервност и нетолерантност, в тези дни на изпитания все повече изваждаме от себе си скътаното добро.

Докоснати от репортажите за липсата на предпазни средства срещу covid-19, учителите и служителите в Професионалната гимназия по лека промишленост “Райна Княгиня” в Хасково решават да купят платове и да ушият колкото се може повече маски. Всички те събират нужните пари, инженерите в училището изработват скицата, а учителите застават зад шивачните машини. Първите маски даряват на общинския и на областния щаб за борба с коронавируса, но обещават, че няма да забравят преподавателите в другите училища, децата със специални потребности, медиаторите, които работят на терен.

“Успяхме с личен пример да покажем на учениците си съпричастност към обществото и това е най-важното, а не колко пари сме събрали”, казва Росица Иванова, директор на гимназията. По думите ѝ, възпитаниците на училището също искат да се включат, но засега не е възможно, тъй като им е забранено да влизат в сградата. Директорката обаче е категорична, че в гимназията ще продължат да шият маски, дори когато епидемията отмине, защото “тези предпазни средства ще бъдат винаги необходими”.

С веселите си десени на звездички, животни и цветя, едно социално предприятие в столицата успява да дари с ведрина лекари и полицаи. Вместо да шие обичайните си бебешки чувалчета, фирмата на Десислава Янкова за десет дни изработва 3 хил. маски, спирайки изцяло дейността, която ѝ помага да оцелее. Но това не е първият благотворителен жест за малката компания. Преди две години тя започва акцията за безопасен детски сън “Чувалче с кауза” и подарява на 50 родилни отделения в цялата страна артикули, които предотвратяват опасността от т.нар. „синдром на внезапната детска смърт“.

Шуменска фирма пък, с помощта на 3D принтери изработва безвъзмездно защитни шлемове за медиците. Специалистите ѝ се включиха в националната инициатива, подкрепена до момента от фирми и граждани в цялата страна, които заедно успяха да направят 1400 от заявените 1500 предпазни средства. “Междувременно от болниците са поръчани още 800 бройки”, казва Михаел Върбанов, представител на шуменската фирма, която ще изработи шлемове и за лечебното заведение в своя град. “Няма да спрем да печатаме, за да може предпазните средства да достигнат до повече медици”, добавя той.

В цялата страна отделни хора, малки и по-големи фирми демонстрират съчувствие с дарителство и жестове на подкрепа. Но трябваше ли да дойде това кризисно време, за да открием съпричастността?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Росица Иванова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Обществото ни винаги е било в проява на нравственост и доброта – убедена е Росица Иванова. – Спомням си как едно момче изведе пътниците от горящ автобус, колко много хора помогнаха при наводнението в близкото село Бисер. Нашето общество винанаги е било добросърдечно, състрадателно и съпричастно. И сега, когато най-много се нуждаем от солидарност, виждаме българи, които дори не искат да си кажат имената, да даряват, да помагат. Всъщност цялото общество го прави по един или друг начин – лекарите на т.нар. първа линия, фирмите, шиещи предпазните средства, хората, останали си по домовете с дечицата си също помагат да се спре разпространението на заразата. Това ме вдъхновява за още повече добри дела и именно на тази тема ще говорим някой ден с учениците в първия час на класа. Всеки ден трябва да се прави рубрика “Доброто на деня”, за да знаят хората, че ако някой път изпаднат в подобна ситуация, нито един от тях няма да остане сам.”

Снимки: БТА