В началото на новото хилядолетие преместването на хора от града към селото започна да се оформя като тенденция в България. Причините бяха чисто икономически - около 20% от предприятията в страната предпочетоха да развиват дейността си в провинцията, заради по-ниските разходи.
През последните години, според данните на Националния статистически институт, преселението от града към селото отбеляза по-голям относителен дял спрямо обратното направление - от селото към града: 26,3 срещу 21 процента. Тази тенденция се затвърди и от стремежа на много млади семейства да търсят по-здравословни форми на съществуване. От друга страна много хора със свободни професии също предпочетоха свободния живот и чистия въздух на село. Селата около столицата също се напълниха с градски жители, които избягаха от шума и мръсния въздух.
С разрастването на пандемията от коронавирус много градски жители, които притежават имоти в селските райони предвидливо се преселиха на село, още преди забраната за придвижване. Основната причина за преселението към селските райони този път е възможността хората да прекарат карантината извън ограниченията на градската среда.
Такъв е примерът и с община Тунджа, близо до областния град Ямбол, където след въвеждането на пропускателния режим са подадени над 900 заявления за промяна на адресната регистрация. По думите на секретаря на общината Андон Кръстев се очаква тази цифра да нарасне двойно. По негова информация най-предпочитани се оказват селата в 15-километровата зона около Ямбол. Според него тези, които сменят адресната си регистрация са по-скоро хора, които отдавна живеят там, но поради една или друга причина не са искали да се пререгистрират.
Оживление в селските райони се забелязва и около Кюстендил, съобщава кореспондентът на БНР Кирил Фалин. Така например селото на художника Владимир Димитров - Майстора, Шишковци, се превърнало в убежище за софиянци, които имат къщи там. Още през февруари броят на хората, които живеят там значително нараснал. По думите на кметицата Илиана Петрова причината е, че много хора не са на работа заради ограничителните мерки и са се върнали по родните места:
"Много от хората имат тук къщи, живеят по стечение на обстоятелствата в София, в големите градове и сега се връщат - отбелязва тя. - Най-често правим настоящи адреси на хората, за да могат да пътуват и да се връщат. Налага им се да излизат за лекарства, има пропускателни пунктове".
Пак близо до Кюстендил, в село Трекляно също са се завърнали доста хора от градовете, съобщава Василка Кирилова от общинската управа:
"Те не излизат много. Знаят, че не трябва да правят контакти много. Докарали са си храна, други неща и си стоят вкъщи", отбелязва тя.
В настоящия момент селата се очертават като най-сигурното и привлекателно място за живот, тъй като съчетават чист въздух, спокойствие и по-добри условия за оцеляване по време на изолация.
Снимки: Божидар Чолаков, Кирил Фалин
След публикацията на в-к “Financial Times“, че "Лукойл" се готви да продаде рафинерията в България на катарско-британски консорциум до края на годината, дружеството излезе с официална позиция. В писмо до медиите, собственикът на „Лукойл Нефтохим“..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..